— Не ви казах за проследяващия чип долу, защото не исках да бръкнете в джоба си пред Фаш. Той няма откъде да знае, че сте го намерили.
Лангдън нямаше представа какво да й отговори.
— Следят ви с проследяващата система, защото си мислят, че може да избягате. — Тя замълча за миг. — Всъщност се надяват да избягате — така обвинението им ще е по-убедително.
— Защо да бягам?! — попита професорът. — Невинен съм!
— Фаш не смята така.
Робърт гневно се запъти към кошчето за боклук, за да изхвърли проследяващия чип.
— Не! — Софи го хвана за ръката и го спря. — Оставете го в джоба си. Ако го изхвърлите, сигналът ще престане да се движи и ще разберат, че сте го открили. Единствената причина Фаш да ви остави сам е, че може да ви следи. Ако установи, че сте наясно какво прави… — Младата полицайка измъкна металния диск от пръстите му и го пъхна обратно в джоба на сакото му. — Чипът ще остане във вас. Поне за момента.
Лангдън се обърка.
— Защо Фаш смята, че съм убил Жак Сониер?
— Има доста убедително основание да ви подозира. — Софи се усмихна. — Още не сте видели една от уликите. Фаш грижливо я крие от вас.
Американецът я зяпна.
— Спомняте ли си трите реда от текста, който Сониер е написал на пода?
Лангдън кимна. Цифрите и думите се бяха отпечатали в ума му. Софи понижи глас и зашепна.
— За съжаление не сте видели цялото съобщение. Имало е четвърти ред, който Фаш е снимал и преди да дойдете, го е изтрил.
Макар да знаеше, че разтворимото мастило на луминесцентния маркер лесно може да се изтрие, професорът нямаше представа защо Фаш е унищожил веществено доказателство.
— Фаш не е искал да знаете за последния ред от съобщението — поясни Софи. — Поне докато не свърши с вас.
Извади от джоба на пуловера си компютърна разпечатка на снимка и я разгъна.
— Хората на капитана пратиха по електронен път снимки от местопрестъплението в криптографския отдел с надеждата, че ще успеем да разгадаем съобщението на Сониер. Това е снимка на целия текст. — Младата жена му подаде листа.
Беше снимка отблизо на светещото съобщение върху паркета. Последният ред го връхлетя като ритник в корема.
13-3-2-21-1-1-8-5
И древна ода лично…
за лимона!
P.S. Намерете Робърт Лангдън
13
Няколко секунди професорът смаяно зяпаше снимката. „P.S. Намерете Робърт Лангдън.“ Подът на тоалетната сякаш се наклони под краката му. „Сониер е оставил послепис с моето име?“ И в най-безумните си кошмари нямаше да е в състояние да проумее защо.
— Сега разбирате ли защо Фаш ви повика тук и защо сте основен заподозрян? — попита Софи.
В момента Лангдън разбираше само защо Фаш бе реагирал толкова самодоволно, когато той беше предположил, че Сониер би трябвало да напише името на убиеца си.
„Намерете Робърт Лангдън.“
— Защо Сониер е написал този послеслов? — Смущението му се смени с гняв. — Защо ми е да убивам Жак Сониер?
— Фаш още не е открил мотива, но записаше целия ви разговор с надеждата да се издадете.
Лангдън отвори уста, ала от нея не излезе нито дума.
— Снабден е с миниатюрен параболичен микрофон — поясни Софи. — Той е свързан с предавател в джоба му, който излъчва сигнала до командния пункт.
— Невъзможно — изпелтечи Робърт. — Аз имам алиби. След лекцията направо се прибрах в хотела. Можете да проверите на рецепцията.
— Фаш вече е проверил. Оказва се, че сте взели ключа от стаята си от портиера към десет и половина. За съжаление, убийството е било извършено по-скоро към единайсет. Спокойно може незабелязано да сте напуснали хотелската си стая.
— Това е лудост! Фаш няма доказателства!
Очите на Софи се разшириха, сякаш питаше: „Няма доказателства ли?“
— Господин Лангдън, името ви е написано на пода до трупа и в бележника на Сониер пише, че трябва да сте били при него приблизително по времето на убийството. — Тя замълча за миг. — Фаш има повече от достатъчно доказателства, за да ви задържи за разпит.
Лангдън разбра, че има нужда от адвокат.
— Не съм го убил.
Софи въздъхна.
— Това не ви е американската телевизия, господин Лангдън. Във Франция законът защитава полицията, а не престъпниците. За нещастие, в този случай трябва да се съобразяваме с пресата. Жак Сониер беше много известна и обичана личност в Париж и утре сутрин убийството му ще вдигне голям шум. Фаш ще е под постоянен натиск да даде изявление и ще изглежда много по-добре, ако вече има арестуван заподозрян. Независимо дали сте виновен, ЦУКП най-вероятно ще ви задържи, докато не установи какво всъщност се е случило.
Лангдън се чувстваше като животно, затворено в клетка.