Софи изобщо не се обърна към него.
— Невъзможно.
Робърт не беше толкова сигурен.
— Изглежда, много му се иска да ме изкара виновен. Може да е решил, че името ми на пода ще придаде убедителност на обвинението.
— Ами прогресията на Фибоначи? Ами инициалите? Символиката, свързана с Леонардо и Богинята-майка? Няма начин да не го е направил дядо ми.
Лангдън знаеше, че е права. Символиката на уликите прекалено точно си пасваше — пентаграмата, Витрувианският човек, да Винчи, Богинята-майка и дори прогресията на Фибоначи. „Съгласуван символичен контекст“, както се изразяваха специалистите по иконография. Всичко бе взаимосвързано.
— А и следобедното му телефонно обаждане — прибави Софи. — Той каза, че трябвало да ми съобщи нещо. Сигурна съм, че с посланието си в Лувъра е направил последен опит да ми разкрие нещо важно, нещо, което е смятал, че вие можете да ми помогнете да разбера.
Робърт се намръщи. „И древна ода лично… за лимона!“ Искаше му се да може да разбере посланието и заради Софи, и заради самия себе си. Откакто беше видял тези тайнствени думи, нещата определено се бяха влошили. Лъжливият му скок през прозореца на тоалетната; ни най-малко нямаше да подобри мнението на Фаш за него. Кой знае защо, се съмняваше, че капитанът от френската полиция ще види шегата в преследването и арестуването на калъп сапун.
— Изходът е наблизо — каза Софи.
— Мислите ли, че има вероятност числата от посланието на дядо ви да крият ключа за разбирането на другите редове? — Веднъж Лангдън беше работил върху няколко средновековни ръкописа с епиграфски шифри, някои редове от които бяха съдържали ключове за разшифроването на останалите.
— Цяла нощ мисля за числата. Сборове, частни, произведения. Не виждам нищо. Математически числата са подредени случайно. Криптографска безсмислица.
— И все пак всички принадлежат към прогресия на Фибоначи. Това не може да е съвпадение.
— Не е. Дядо ми е използвал числа на Фибоначи, за да ми остави още един знак — освен че е написал посланието на английски, заел е позата на любимото ми произведение на изкуството и е нарисувал пентаграма върху корема си. С всичко това просто е искал да привлече вниманието ми.
— Пентаграмата говори ли ви нещо?
— Да. Нямах възможност да ви обясня, но когато бях тийнейджърка, пентаграмата беше специален знак между мен и дядо ми. Често играехме за развлечение таро и моята указателна карта винаги се оказваше от пентаграмите. Сигурна съм, че дядо подреждаше колодата, но пентаграмите станаха наша малка шега.
Лангдън се вледени. „Играли са таро?“ Средновековната италианска игра на карти толкова изобилстваше на скрита еретична символика, че Лангдън й бе посветил цяла глава в новия си ръкопис. Двадесет и двете карти носеха имена като „Владетелката“, „Царицата“ и „Звездата“. Първоначално таро беше създадено като средство за предаване на забранени от Църквата идеологии. Днес мистичните свойства на играта се прилагаха от съвременните гадатели.
„Указателят на таро за женствена божественост е пентаграма“ — помисли си Лангдън.
Стигнаха до аварийното стълбище и Софи предпазливо отвори вратата. Не прозвуча аларма. В системата бяха свързани само външните врати. Тя бързо го поведе надолу.
— Когато ви обясняваше за пентаграмата, дядо ви спомена ли за култа към Богинята-майка или за някакво негодувание срещу Църквата? — забързан след нея, попита професорът.
Софи поклати глава.
— Повече ме интересуваше математическата страна на въпроса — божественото сечение, фи, прогресиите на Фибоначи, такива неща.
Лангдън се изненада.
— Дядо ви ви е обяснил за числото фи, така ли?
— Разбира се. Божественото сечение. — Гласът й прозвуча малко притеснено. — Всъщност той се шегуваше, че наполовина съм била божествена… нали разбирате, заради буквите в името ми.
Професорът се замисли за миг и изпъшка.
С-оФИ.
Лангдън чсе съсредоточи върху числото фи. Започваше да разбира, че податките на Сониер са много по-съгласувани, отколкото беше предполагал отначало.
Да Винчи… числата на Фибоначи… пентаграмата.
Колкото и да бе невероятно, всички тези неща бяха свързани от обща концепция, толкова фундаментална за историята на изкуството, че самият той често отделяше на този проблем по няколко лекции от курсовете си.
ФИ.
Изведнъж си представи, че отново е в Харвард в час по „Символиката в изкуството“ и пише любимото си число на черната дъска.
1.618
Лангдън се обърна към морето от заинтригувани студенти.
— Някой може ли да ми каже какво е това число?
Един дългокрак специализант по математика в дъното вдигна ръка.