— Това е числото фи.
— Браво, Стетнър — похвали го професорът. — Представям на всички ви числото фи. Това число, едно цяло шестстотин и осемнайсет, е изключително важно в изкуството — продължи Робърт. — Някой може ли да ми каже защо?
Математикът се опита да се направи на остроумен.
— Защото е страшно готино ли?
Всички избухнаха в смях.
— Всъщност Стетнър отново е прав — отвърна Лангдън. — Фи се смята за най-красивото число във вселената.
Смехът рязко утихна.
Докато зареждаше аспектомата, професорът обясни, че числото фи произлиза от прогресията на Фибоначи — прогресия, известна не само защото сборът на съседните числа е равен на следващото число, а защото частните на съседните числа притежават удивителното свойство да са приблизително равни на 1.618 — числото фи!
Въпреки привидно мистичния математически произход на фи, поясни Лангдън, най-непонятният аспект на фи беше неговата роля като фундаментален строителен елемент в природата. Пропорциите в растенията, животните и дори хората със свръхестествена точност се равняваха на съотношението между фи и 1.
— Вездесъщието на фи очевидно не е случайно и затова древните решили, че трябва да е предопределено от Твореца на вселената — каза Лангдън и угаси осветлението. — Ранните учени обявили числото едно цяло шестстотин и осемнайсет за „божествено сечение“.
— Почакайте — обади се една млада жена от първия ред. — Аз съм специализантка по биология и никога не съм срещала това божествено сечение в природата.
— Нима? — усмихна се Робърт. — Занимавали ли сте се със съотношението между мъжките и женските пчели в един рояк?
— Естествено. Женските винаги са повече от мъжките.
— Точно така. А знаете ли, че като разделите броя на женските пчели в който и да е рояк в света на броя на мъжките, винаги получавате един и същи резултат?
— Какъв?
— Фи.
Момичето ахна.
— Невъзможно!
— Напротив! — възрази Лангдън и усмихнато включи първия диапозитив. Беше спирална черупка на морско мекотело. — Знаете ли какво е това?
— Наутилус — отвърна специализантката по биология. — Главоного мекотело, което всмуква газ в кухата си раковина, за да променя плавателността си.
— Отлично. Можете ли да се досетите какво е съотношението между диаметрите на всеки две съседни спирали?
Момичето неуверено се вторачи в концентричните дъги на наутилуса. Лангдън кимна.
— Фи. Божественото сечение. Едно цяло шестстотин и осемнайсет към едно.
Биоложката се смая.
Професорът продължи със следващия диапозитив — слънчоглед, сниман в близък план.
— Слънчогледовите семки растат на срещуположни спирали. Сещате ли се какво е съотношението между диаметрите на съседните спирали?
— Фи ли? — попита някой от студентите.
— Браво. — Лангдън бързо запревключва диапозитивите — спирални борови шишарки, подреждане на листата по стъблата, сегментиране на насекоми, поразителни примери за божественото сечение.
— Удивително! — извика някой.
— Да, но какво общо има с изкуството? — обади се друг студент.
— Аха! — възкликна Лангдън. — Радвам се, че попитахте. — Той включи нов диапозитив — бледожълт пергамент с прочутата гола мъжка фигура на Леонардо да Винчи, Витрувианският човек, по името на Марк Витрувий, знаменит римски архитект, възхвалил божественото сечение в своя трактат „De architectura“35.
— Никой не е разбирал по-добре от Леонардо строежа на човешкото тяло. Той наистина ексхумирал трупове, за да измерва точните пропорции на костната структура. Да Винчи пръв доказал, че човешкото тяло буквално е направено от строителни елементи, чиито съотношения винаги са равни на фи.
Всички в аудиторията го гледаха скептично.
— Не ми ли вярвате? — предизвикателно ги попита Лангдън. — Следващия път влезте под душа с рулетки.
Неколцина бейзболисти подигравателно се подсмихнаха.
— Не само вие, колебаещи се спортяги — каза професорът. — Всички. И момчета, и момичета. Опитайте. Измерете разстоянието от темето до пода. Разделете го на разстоянието от пъпа до пода. Сами се сетете какво ще получите.
— Само не фи! — смаяно избърбори един от спортягите.
— Да, точно фи — потвърди Лангдън. — Едно цяло шестстотин и осемнайсет. Искате ли още примери? Измерете разстоянието от рамото до върховете на пръстите си и после го разделете на разстоянието от лакътя до върховете на пръстите си. Пак фи. Още? От хълбока до пода, делено на разстоянието от коляното до пода. Пак фи. Ставите на пръстите на ръцете и краката. Гръбначните прешлени. Фи. Фи. И пак фи. Всеки от вас, колеги, е ходещо доказателство за божественото сечение.