Въпреки тъмнината Робърт усещаше смайването на студентите. Обзе го позната топлота. Тъкмо затова преподаваше.
— Както виждате, колеги, световният хаос е стъпил върху здрав ред. Когато открили числото фи, древните били сигурни, че са се натъкнали на Божия строителен елемент, и затова започнали да боготворят природата. Напълно разбираемо. Божията ръка е очевидна в природата и до ден днешен съществуват живи езически религии, почитащи Майката земя. Много християни почитат природата също като езичниците и дори не го съзнават. Отличен пример е първи май, празникът на пролетта… земята се възражда, за да роди своята благодат. Тайнственото вълшебство на божественото сечение е заложено още в началото на времето. Човекът просто играе по природните закони и тъй като изкуството е опитът на човека да имитира красотата на Божието творение, сами се досещате, че този семестър ще срещаме много примери за божественото сечение в изкуството.
През следващия половин час Лангдън им показа диапозитиви на произведения от Микеланджело, Албрехт Дюрер, Леонардо и много други, демонстриращи съзнателното и упорито придържане на всички творци към божественото сечение в техните композиции. Той разкри присъствието на фи в архитектурните пропорции на гръцкия Партенон, египетските пирамиди и дори сградата на Обединените нации в Ню Йорк. Фи се срещаше в структурата на Моцартовите сонати, Бетовеновата Пета симфония, както и в творбите на Барток, Дебюси и Шуберт. Числото фи, каза им професорът, било използвано дори от Страдивариус, за да изчислява пропорциите на прочутите си цигулки.
— В заключение да се върнем към символите — каза Лангдън и се приближи до черната дъска. Прокара пет пресичащи се линии, които образуваха петолъчна звезда. — Това е един от най-могъщите символи, които ще видите през този семестър. Официално известен като пентаграма или „пентакулум“, както го наричали древните, той се смятал едновременно за божествен и вълшебен в много култури. Някой може ли да ми каже защо?
Стетнър, специализантът по математика, вдигна ръка.
— Защото, ако начертаете пентаграма, линиите автоматично се разделят на сегменти съобразно божественото сечение.
Лангдън гордо кимна на младежа.
— Браво. Да, всички съотношения между сегментите на линиите в пентаграмата са равни на фи, което превръща този символ в абсолютна проява на божественото сечение. Поради тази причина петолъчната звезда винаги е символизирала красотата и съвършенството, свързани с Богинята-майка и свещената женственост.
Момичетата в аудиторията се заусмихваха доволно.
— Нещо важно, колеги. Днес само се докоснахме до Леонардо, но през този семестър често ще се занимаваме с него. Доказано е, че да Винчи е бил последовател на древната Богиня. Утре ще ви покажа неговата фреска „Тайната вечеря“, една от най-удивителните творби във възхвала на свещената женственост.
— Майтапите се, нали? — обади се някой от студентите. — „Тайната вечеря“ е за Христос!
Лангдън му намигна.
— Символите са скрити на такива места, каквито изобщо не подозирате.
— Хайде — прошепна Софи. — Какво ви става? Почти стигнахме. Бързо!
Лангдън вдигна поглед и се почувства така, сякаш излиза от гъста мъгла. Разбра, че е спрял по средата на стълбището, вцепенен от внезапно хрумналото му откритие, „И древна ода лично… за лимона!“ Софи го гледаше от по-долните стъпала, „Не може да е толкова просто“ — каза си той. Но знаеше, че е точно така.
В сърцето на Лувъра… докато в главата му се рояха мисли за фи и Леонардо, Робърт Лангдън внезапно и неочаквано беше разшифровал кода на Сониер.
— „И древна ода лично… за лимона!“ — цитира той. — Съвсем елементарен код!
„Код ли?“ Софи спря на стъпалата под него и смутено го погледна. Цяла нощ беше мислила за тези думи и не бе открила код. Особено елементарен.
— Сама го казахте. — Гласът му трепереше от вълнение. — Числата на Фибоначи имат смисъл само в съответния ред. Иначе са математическа безсмислица.
Софи нямаше представа за какво говори американецът. „Числата на Фибоначи ли? — Беше сигурна, че единственото им предназначение е било да осигурят участието на криптографския отдел. — Нима означават нещо?“ Тя бръкна в джоба си, извади снимката и отново разгледа посланието на дядо си.
13-3-2-21-1-1-8-5
И древна ода лично…
за лимона!
„Какво могат да означават числата?“
— Прогресията на Фибоначи е ключ — каза Лангдън и взе разпечатката от ръката й. — Числата показват как да разшифроваме останалата част от посланието. Той е написал прогресията, за да ни обясни как да приложим същата концепция към текста. „И древна ода лично… за лимона!“ Тези редове не означават нищо. Това просто са безредно разбъркани букви.