Софи имаше нужда само от миг, за да схване обяснението на професора, и то й се стори смехотворно просто.
— Значи смятате, че това послание е… une anagramme, така ли? — зяпна го тя. — Като игрословиците във вестниците ли?
Робърт виждаше изписалия се на лицето й скептицизъм и определено я разбираше. Малцина знаеха, че макар анаграмите да бяха често срещано съвременно развлечение, тяхната свещена символика има богата история. Анаграмите бяха сериозно застъпени в мистичното учение на Кабалата — буквите на ивритските думи се разбъркваха, за да се получат нови значения. Френските крале през Ренесанса до такава степен били убедени в магическата сила на анаграмите, че назначавали придворни майстори на анаграми, за да им помагат да взимат по-правилни решения, като анализират думите от важни документи. Древните бяха наричали образуването на анаграми „ars magna“ — „велико изкуство“.
Лангдън погледна Софи и очите им се срещнаха.
— Значението на посланието през цялото време е било под носа ни — дядо ви ни е оставил предостатъчно податки, за да го разберем.
Без да каже нищо повече, той извади химикалка от джоба на сакото си и подреди по нов начин буквите от всеки ред.
И древна ода лично… за лимона!
Беше анаграма на…
Леонардо да Винчи… Мона Лиза!
21
Мона Лиза. Софи забрави, че тъкмо се е канила да напусне Лувъра.
Смайването й от анаграмата можеше да се сравни единствено със срама й, че не е успяла да разшифрова посланието. Опитът й в сложния криптоанализ я беше подвел да пренебрегне простите игрословици — и все пак тя знаеше, че е трябвало да се досети. В крайна сметка бе достатъчно опитна с анаграмите — особено на английски. Навремето дядо й често беше играл на анаграми с нея, за да подобри английския й правопис.
— Нямам представа как дядо ви е измислил толкова сложна анаграма в миговете преди да умре — втренчен в разпечатката, каза Лангдън.
Софи знаеше обяснението и това я накара да се почувства още по-зле. „Трябваше да се сетя!“ Спомни си, че като младеж, дядо й — любител на игрословиците и изобразителното изкуство — се забавлявал с анаграми на прочути шедьоври.
— Дядо ми сигурно отдавна е измислил анаграмата с Мона Лиза. — Тя вдигна очи към професора. „И тази нощ е бил принуден да я използва като импровизиран код.“ Гласът на дядо й се беше разнесъл от гроба с вледеняваща прецизност.
Леонардо да Винчи. Мона Лиза.
Нямаше представа защо последните му думи към нея се отнасят за знаменитата картина, но се сещаше само за една възможност. Крайно обезпокоителна.
„Това не са последните му думи…“
Зачуди се дали не трябва да отиде при Мона Лиза. Може би дядо й беше оставил там послание? Идеята й се стори съвсем правдоподобна. В края на краищата известното платно се намираше в Salle des Etats — отделно помещение, достъпно единствено откъм Голямата галерия. И вратата му беше само на двадесетина метра от мястото, където бяха открили трупа на дядо й.
„Спокойно може преди да умре да е отишъл при Мона Лиза.“
Младата жена отново вдигна поглед към стълбището. Беше раздвоена. Знаеше, че незабавно трябва да изведе Лангдън от музея, и все пак инстинктът й подсказваше да не го прави. Спомни си първото си идване в крилото „Денон“ и разбра, че ако дядо й е имал да й разкрие някаква тайна, на света едва ли има по-подходящо място от Леонардовата Мона Лиза.
— Тя е мъничко по-нататък — бе прошепнал дядо й, докато стискаше ръчичката й и я водеше по опустелия след края на работното време коридор.
Тогава Софи беше шестгодишна. Чувстваше се мъничка и нищожна, докато гледаше огромните тавани и безкрайните пространства. Пустият музей я плашеше, но тя нямаше намерение да го покаже на дядо си. Решително стисна зъби и пусна ръката му.
— Там е Salle des Etats — каза Жак Сониер, когато наближиха най-прочутата зала в Лувъра. Софи не споделяше очевидното му вълнение. Искаше да си иде вкъщи. Беше виждала репродукции на Мона Лиза и картината изобщо не й харесваше. Не разбираше защо всички толкова й се възхищават.
— C’est ennuyeux — измърмори момиченцето.
— Досадна — поправи я той. — На френски в училище. Вкъщи на английски.
— Le Louvre c’est pas chez moil36 — предизвика го Софи. Дядо й уморено се засмя.
— Права си. Тогава да говорим на английски просто за развлечение.