На другия ден я научи да кара колелото — тичаше до нея по алеята. Когато Софи изгуби равновесие и двамата се строполиха на тревата, се запревиваха от смях.
— Grand-père. — Тя го прегърна. — Наистина съжалявам за ключа.
— Знам, миличка. Прощавам ти. Не мога да ти се сърдя. Дядовците и внучките винаги си прощават.
Софи знаеше, че не бива да пита, ала не успя да се сдържи.
— Закъде е? Никога не съм виждала такъв ключ. Много е красив.
Дядо й дълго мълча. Тя виждаше, че се колебае как да й отговори. „Grand-père никога не лъже.“
— З него се отваря една кутия — накрая отвърна Жак Сониер. — В която крия много тайни.
Софи се нацупи.
— Мразя тайните!
— Знам, но това са важни тайни. И някой ден ще се научиш да ги цениш също колкото мен.
— Видях букви на ключа и някакво цвете.
— Да, това е любимото ми цвете. Казва се лилия. Нежни, бели цветя.
— Знам ги! И на мен са ми любими!
— Тогава ще сключа с теб една сделка. — Дядо й вдигна вежди, както винаги, когато се канеше да й отправи предизвикателство. — Ако запазиш в тайна моя ключ и никога повече не говориш за него, нито пред мен, нито пред никого другиго, някой ден ще ти го подаря.
Софи не вярваше на ушите си.
— Наистина ли?
— Обещавам. Когато дойде моментът, ключът ще е твой. На него е написано името ти.
Тя се намръщи.
— Не е вярно. На него пише P.S. Това не е моето име!
Дядо й сниши глас и се огледа, сякаш за да се увери, че никой не ги подслушва.
— Добре, Софи, щом наистина трябва да знаеш, P.S. е код. Това са твоите тайни инициали.
Момичето се ококори.
— Нима имам тайни инициали?
— Разбира се. Внучките винаги имат тайни инициали, които знаят само техните дядовци.
— P.S. ли?
Той я погъделичка.
— Принцеса Софи.
Софи се закикоти.
— Не съм принцеса!
Жак Сониер й намигна.
— За мен си принцеса.
От този ден никога повече не разговаряха за ключа. И тя стана неговата принцеса Софи. Сега, в Salle des Etats, Софи бе пронизана от непоносима скръб.
— Инициалите — тихо каза Лангдън и странно я погледна. — Виждала ли си ги?
Тя чу гласа на дядо си, който шептеше по коридорите на музея. „Никога не говори за този ключ, Софи. Нито пред мен, нито пред никого другиго.“ Знаеше, че не е успяла да му прости, и се зачуди дали може още веднъж да предаде доверието му. „P.S. Намерете Робърт Лангдън.“ Дядо й искаше Лангдън да й помогне. Софи кимна.
— Да, виждала съм инициалите P.S. Само веднъж. Като съвсем малка.
— Къде?
Тя се поколеба.
— Върху нещо много важно за него.
Лангдън я погледна в очите.
— Това е от огромно значение, Софи. Можеш ли да ми кажеш дали освен инициалите е имало и символ? Лилия?
Младата жена се дръпна смаяна.
— Но… откъде знаеш?!
Той въздъхна и сниши глас.
— Абсолютно съм сигурен, че дядо ти е бил член на тайна организация. Много древно тайно братство.
Стомахът й се сви. И тя беше сигурна в това. От десет години се опитваше да забрави случая, който я бе убедил в този ужасяващ факт. Беше видяла нещо невъобразимо. Непростимо.
— В съчетание с инициалите P.S., лилията е официална емблема на братството. Техен герб.
— Откъде знаеш? — Софи се молеше Лангдън да не й отговори, че самият той е член на това братство.
— Писал съм за тази организация — с разтреперан от вълнение глас каза професорът. — Аз съм специалист по символиката на тайните общества. Наричат ce Prieure du Sion — Орденът на Сион. Основани са тук във Франция и привличат влиятелни братя от цяла Европа. Всъщност са едно от най-старите братства на света, които още съществуват.
Софи никога не беше чувала за тях. Лангдън се впусна в бързо обяснение.
— Братя от Ордена са били някои от най-културните личности в историята: хора като Ботичели, сър Исак Нютон, Виктор Юго. — Той замълча за миг. — И Леонардо да Винчи.
Криптографката го зяпна.
— Леонардо е членувал в тайно братство, така ли?
— Той е бил велик магистър на Ордена от хиляда петстотин и десета до хиляда петстотин и деветнайсета година и това обяснява страстта на дядо ти към неговите произведения. Двамата са имали обща историческа братска връзка. И всичко това напълно се вписва в интереса му към иконографията на Богинята-майка, езичеството, женските божества и презрението към Църквата. Доказано е, че Орденът е почитал свещената женственост.
— Да не би да твърдиш, че тази организация е някакъв езически култ към Богинята-майка?
— Не някакъв, а най-големият. По-важно обаче е, че са известни като пазители на древна тайна. Която ги правела невъобразимо могъщи.