— Избра скъп заложник — подхвърли той.
— Мадоната на скалите — отвърна Софи. — Но не съм я избрала аз, а дядо ми. Беше ми оставил нещичко зад картината.
Лангдън сепнато я погледна.
— Какво?! Но как разбра зад коя картина го е оставил?
— „На нас като дилемата“. Мадоната на скалите. — Тя тържествуващо се усмихна. — Първите две загадки ми убегнаха, Робърт. Нямах намерение да пропусна и третата.
31
— Те са мъртви! — изпелтечи в слушалката сестра Биел. Оставяше съобщение на телефонен секретар. — Моля ви, обадете се! Всички са мъртви!
Първите три телефонни номера в списъка дадоха ужасяващи резултати — истерична вдовица, детектив, окъснял на местопрестъпление, и свещеник, утешаващ опечалено семейство. И тримата бяха мъртви. А сега се обаждаше на четвъртия и последен номер — който трябваше да набере само в случай, че първите три не отговарят. Ала това беше просто телефонен секретар. Не се споменаваше име, просто й предлагаха да остави съобщение.
— Плочата на пода е разбита! — умолително каза тя. — Другите трима са мъртви!
Сестра Биел не знаеше кои са четиримата мъже, но частните телефонни номера от плика под леглото й трябваше да се използват при едно-единствено условие.
„Ако плочата на пода някога бъде разбита, смятайте, че висшият ешелон е унищожен — бе й обяснил безликият пратеник. — Един от нас е бил изправен пред смъртна опасност и е бил принуден да каже отчаяна лъжа. Обадете се на телефонните номера. Предупредете другите. Не ни проваляйте.“
Това беше безшумна аларма. Гениално проста. Планът я бе удивил. Ако бъдеше разкрита самоличността на един от братята, той щеше да каже лъжа, която щеше да задейства механизма за предупреждаване на другите. Тази нощ обаче, изглежда, бяха разкрити всички.
— Отговорете, моля ви — уплашено прошепна сестра Биел. — Къде сте?
— Затворете телефона — разнесе се дълбок глас от прага.
Тя ужасено се обърна и видя грамадния монах. Държеше тежкия железен свещник. Разтреперана, сестра Биел остави слушалката върху вилката.
— Мъртви са — рече албиносът. — И четиримата. И ме направиха на глупак. Кажете ми къде е ключовият камък.
— Не знам! — искрено отвърна монахинята. — Тази тайна се пази от други. — „Други, които са мъртви!“
Стиснал в белите си ръце железния свещник, мъжът се приближи.
— Вие сте сестра от Църквата, а служите на тях?
— Има само една истинска Църква — предизвикателно заяви сестра Биел. — Истината, на която служи Opus Dei, е измамна.
В очите на монаха изригна внезапен гняв. Той се хвърли напред и замахна със свещника като с тояга. Последното усещане на сестра Биел бе непреодолим ужас.
„И четиримата са мъртви. Безценната истина е изгубена завинаги.“
32
Лангдън и Софи изхвърчаха от аварийния изход в парижката нощ. Гълъбите в съседния парк „Тюйлери“ се разлетяха във всички посоки от алармата в крилото „Денон“. Докато тичаха през площада към колата на Софи, Робърт чу далечен вой на полицейски сирени.
— Ето я — извика Софи и посочи червен двуместен автомобил.
„Сигурно се майтапи!“ Професорът никога не беше виждал по-малка кола.
— Смарт — прибави тя. — Гори едно на сто.
В мига, когато Лангдън се вмъкна на дясната седалка, Софи настъпи газта и мина през бордюра. Той успя да се вкопчи в таблото тъкмо навреме — смартът се стрелна през тротоара и излезе на малкото колело при Карусел дю Лувър. За миг му се стори, че младата жена има намерение да прегази живия плет и да пресече по диагонал затревената площ.
— Не! — извика Робърт, тъй като знаеше, че живият плет около Карусел дю Лувър скрива опасния отвор в средата — Le pyramide inversée, обърнатата наопаки пирамида, която преди малко бе видял в музея. Тя беше достатъчно голяма, за да погълне смарта на една хапка. За щастие, Софи рязко завъртя волана надясно, излезе от колелото, зави наляво и се понесе по северното платно към Рю де Риволи.
Писъкът на полицейските сирени зад тях се усили и професорът видя светлините в страничното огледало. Двигателят на смарта виеше и малкият автомобил бързо се отдалечаваше от Лувъра. На петдесетина метра пред тях светофарът на кръстовището с Риволи светна червено. Софи изруга под нос и продължи, без да намалява скоростта. Лангдън инстинктивно се напрегна.
— Софи?
Когато стигнаха на кръстовището, тя само превключи светлините, бързо се огледа в двете посоки, отново настъпи газта и рязко зави наляво. След половин километър завиха надясно по широко колело и скоро летяха по Шанз Елизе. Лангдън се обърна към Лувъра. Полицията като че ли не ги преследваше. Морето от сини светлини се събираше при музея.