Животът й бе разбит от предателството на дядо й. Софи си събра вещите и напусна дома си. Остави бележка на масата в трапезарията.
„Видях. Не ме търси.“
До бележката хвърли резервния ключ.
— Софи! — откъсна я от унеса й гласът на Лангдън. — Спри. Спри!
Тя се върна в настоящето и удари спирачки.
— Какво има?
Робърт посочи дългата улица пред тях.
Софи погледна и се вледени. Кръстовището на стотина метра пред тях беше преградено от две полицейски коли на ЦУКП, спрели под ъгъл. „Блокират Авеню Габриел!“
— Е, тази вечер посолството явно не приема — въздъхна Лангдън.
Двамата полицаи до автомобилите гледаха към тях, очевидно заинтригувани от фаровете, толкова внезапно спрели.
„Добре, Софи, обърни съвсем бавно.“
Тя превключи на задна, изпълни сложна тройна маневра и потегли в обратната посока. Чу писък на гуми. Завиха сирени.
Софи изруга и настъпи газта.
33
Колата на Софи фучеше през дипломатическия квартал покрай посолства и консулства. Накрая завиха надясно по Шанз Елизе.
Лангдън, който с всички сили се беше вкопчил в таблото, за да се задържи на седалката, се обърна назад да види дали са се изплъзнали от полицията. Изведнъж му се прииска да не е бягал. Всъщност решението вместо него бе взела Софи, когато беше хвърлила чипа през прозореца на тоалетната. А сега се отдалечаваха от американското посолство и шансовете му намаляваха. Въпреки че изглежда бяха избягали от полицията, поне за момента, той се съмняваше, че късметът им ще ги пази още дълго.
Софи държеше волана с една ръка и ровеше в джоба на пуловера си. Извади нещо и му го подаде.
— Разгледай го, Робърт. Това ми е оставил дядо ми зад Мадоната на скалите.
Разтреперан от възбуда, Лангдън взе предмета и го погледна. Беше тежък и имаше форма на кръст. В първия момент си помисли, че е погребален pieu — миниатюрно копие на надгробен кръст. Ала после забеляза, че стълбчето, което стърчи от кръста, е призматично и осеяно със стотици шестоъгълни вдлъбнатини.
— Това е ключ, направен с лазер — поясни Софи. — Шестоъгълниците се разчитат от електронен скенер.
„Ключ ли?“ — Професорът никога не беше виждал такова нещо.
— Погледни от другата страна — каза тя и се престрои в съседното платно, за да пресече поредното кръстовище.
Робърт обърна ключа и зяпна. В центъра на кръста имаше сложно преплетена емблема, състояща се от стилизирана лилия и инициалите P.S.!
— Това е символът, за който ти говорих, Софи! — възкликна той. — Официалният герб на Ордена на Сион.
Софи кимна.
— Както ти казах, виждала съм този ключ много отдавна. Той никога повече не ми споменава за него.
Очите на Лангдън бяха приковани към ключа. Модерното му изпълнение и древната символика бяха странен съюз на древност и съвременност.
— Според собствените му думи, с този ключ се отваряла кутия, в която криел много тайни.
Робърт потръпна, когато си представи що за тайни може да крие човек като Жак Сониер. Нямаше представа за какво му е на едно древно братство този футуристичен ключ. Орденът съществуваше с единствената цел да пази една тайна. Тайна с невероятно значение. „Възможно ли е този ключ да има нещо общо с нея?“ Мисълта бе смайваща.
— Знаеш ли какво се отваря с него?
На лицето й се изписа разочарование.
— Надявах се ти да знаеш.
Професорът мълчаливо заразглежда ключа.
— Изглежда християнски — подхвърли Софи. Лангдън не беше толкова сигурен. Главата на ключа нямаше форма на традиционния кръст с дълги рамене. Това по-скоро бе квадратен кръст с четири еднакви рамене, който предшестваше християнството с петстотин години. Този вид кръст не носеше християнските обозначения на разпятието, което произхождаше от прочутия римски уред за мъчение.
— Мога да ти кажа само, Софи, че кръстове с еднакви рамена като този са били смятани за „мирни“ — накрая отвърна Робърт. — Поради квадратната си конфигурация, те не стават за разпъване, а балансираните им вертикални и хоризонтални елементи изразяват естествения съюз на мъжкото и женското начало, което ги прави символично съвместими с философията на Ордена.
Младата жена го погледна уморено.
— Нямаш представа, нали?
Лангдън се намръщи.
— Абсолютно никаква.
— Добре, трябва да отбием някъде. — Софи хвърли поглед към огледалото. — Имаме нужда от сигурно скривалище, за да разберем какво се отваря с този ключ.