Ситроенът зави наляво и пое на запад по централната алея. Шофьорът заобиколи едно кръгло езеро и навлезе в широк четириъгълник. Наблизо се издигаше исполинска каменна арка, която бележеше края на парка. Арк дю Карусел.
Въпреки оргиастичните ритуали, които някога се бяха провеждали при Арк дю Карусел, любителите на изкуството почитаха това място поради съвсем друга причина. От издигнатия път в края на Тюйлери се виждаха четири музея за изящно изкуство… по един в четирите посоки на света.
През десния прозорец, отвъд Сена и Ке Волтер Лангдън виждаше приказно осветената фасада на старата железопътна гара — днес известния Музе д’Орсе. Ако се обърнеше наляво, можеше да различи върха на ултрамодерния център „Помпиду“, в който се помещаваше Музеят за модерно изкуство. На запад зад него се извисяваше древният обелиск на Рамзес, който обозначаваше Музе Жьо де Цам. А на изток право пред тях се издигаше монолитният ренесансов дворец, най-известният музей за изобразително изкуство в света. Лувърът.
Очите му напразно се опитваха да възприемат цялата сграда едновременно. Зад смайващо обширния площад на фона на парижкото небе се очертаваше внушителната като крепост фасада на Лувъра. С форма на гигантска подкова, Лувърът бе най-дългата постройка в Европа с обща дължина, колкото три Айфелови кули. Даже огромният площад между музейните крила не можеше да се сравнява с великолепието на фасадата. Робърт веднъж беше обиколил целия Лувър, близо петкилометрово разстояние.
Макар да се смяташе, че посетителят може както трябва да оцени шестдесет и петте хиляди и триста шедьовъра в музея най-малко за пет дни, повечето гости предпочитаха туристическата обиколка, която Лангдън наричаше „Съкратения Лувър“ — истинско спринтиране из музея, за да видят трите най-известни експоната: Мона Лиза, Венера Милоска и богинята на победата Нике. Навремето Арт Бъкуолд9 се беше похвалил, че е видял и трите произведения за пет минути и петдесет и шест секунди.
Шофьорът извади радиостанция и скорострелно заговори на френски.
— Monsieur Langdon est arrivé. Deux minutes.10
Разнесе ce непонятен отговор. Агентът прибра радиостанцията и се обърна към Лангдън.
— Капитанът ще ви чака на главния вход.
Без да обръща внимание на знаците, забраняващи влизането на пътни превозни средства на площада, той форсира и мина през тротоара. В далечината се появи главният вход на Лувъра, заобиколен от седем триъгълни басейна, от които бликаха осветени фонтани.
La Pyramide11.
Новият вход на Лувъра бе станал почти също толкова известен, колкото и самият музей. Породилата много спорове неомодерна стъклена пирамида, проектирана от родения в Китай американски архитект И. М. Пей, все още предизвикваше презрението на традиционалистите, които смятаха, че тя съсипва достойнството на ренесансовия двор. Гьоте бе описал сградата като замръзнала музика, а критиците на Пей характеризираха пирамидата като дращене с нокти по черна дъска. Напредничавите почитатели обаче се възхищаваха на двадесет и два метровата прозрачна структура и виждаха в нея изумително съчетание на древна форма и модерен метод — символична връзка между старото и новото, с която Лувърът щеше да прекрачи прага на новото хилядолетие.
— Харесва ли ви нашата пирамида? — попита агентът.
Лангдън се намръщи. Изглежда, французите обичаха да задават този въпрос на американци. Естествено, той бе уловка. Признанието, че харесва пирамидата, правеше човек американец без вкус, а обратното обиждаше французите.
— Митеран беше смел човек — двусмислено отвърна професорът. Покойният френски президент, който бе поръчал построяването на пирамидата, сигурно беше страдал от „фараонски комплекс“ — бе напълнил Париж с египетски обелиски и други произведения на изкуството и очевидно беше изпитвал толкова всеобхватно влечение към египетската култура, че французите и до днес го наричаха Сфинкса.
— Как се казва капитанът? — смени темата Лангдън.
— Безу Фаш — отвърна шофьорът. Приближаваха се към главния вход на пирамидата. — Викаме му Le Taureau.
Робърт го погледна и се зачуди дали всеки французин си има загадъчен животински епитет.
— Наричате капитана си Бика, така ли?
Агентът повдигна вежди.
— Знаете френски доста по-добре, отколкото давате вид, мосю Лангдън.
„Френският ми е кофти, обаче много ме бива в зодиакалната иконография“ — помисли си професорът. „Taurus“ беше латинската дума за бик и за зодиакалното съзвездие Телец. Астрологията бе символична константа по целия свят.