Професорът — крачеше бързо, за да не изостава от Фаш — кимна.
— Добре ли познавахте Жак Сониер? — попита капитанът.
— Всъщност изобщо не го познавах. Никога не сме се срещали.
Полицаят се изненада.
— Значи тази вечер сте щели да се срещнете за пръв път, така ли?
— Да. Трябваше да се срещнем на приема в Американския университет след моята лекция, но той така и не дойде.
Фаш си водеше записки в малък бележник. Лангдън погледна по-малко известната пирамида на Лувъра — Le pyramide inversée13 — гигантски прозорец, който висеше от тавана като сталактит в съседната част на мецанина. Полицаят го поведе нагоре по късо стълбище до сводест тунел, на чийто вход имаше надпис: ДЕНОН. Крилото „Денон“ беше най-прочутият от трите главни дяла на Лувъра.
— Кой поиска да се срещнете? — внезапно попита Фаш. — Вие или той?
Въпросът се стори на Лангдън странен.
— Господин Сониер — докато влизаха в тунела, отвърна професорът. — Преди няколко седмици секретарката му ми прати имейл. Уредникът бил чул, че този месец ще изнеса лекция в Париж, и искал да обсъдим нещо.
— Какво?
— Не знам. Нещо от областта на изобразителното изкуство, предполагам. Имаме сходни интереси.
Фаш го погледна скептично.
— Значи нямате представа каква е причината за срещата?
Лангдън наистина нямаше представа. Тогава му се бе сторило любопитно, но се беше притеснил да обсъжда подробностите. Прочутият Жак Сониер бе известен с това, че не се среща почти с никого, и Робърт му беше признателен дори само за възможността да се запознае с него.
— Господин Лангдън, можете ли поне да предположите какво е искал да обсъди с вас Жак Сониер в нощта, в която е бил убит? Може да е важно за следствието.
Остро зададения въпрос накара Робърт да се почувства неловко.
— Наистина нямам представа. Не го попитах. Бях поласкан, че изобщо се обръща към мен. Аз съм поклонник на трудовете на господин Сониер. Често цитирам неговите съчинения в лекциите си.
Фаш си записа този факт в бележника.
Бяха по средата на тунела за крилото „Денон“ и професорът виждаше двата изкачващи се ескалатора в отсрещния край. Бяха неподвижни.
— Значи сте имали общи интереси, така ли? — попита капитанът.
— Да. Всъщност през по-голямата част от последната година работих върху ръкописа на книга, която се занимава с основната област на интерес на господин Сониер. С нетърпение очаквах да се запозная с неговите възгледи по този проблем.
— Разбирам. И какъв беше проблемът?
Лангдън се поколеба точно как да се изрази.
— По същество проучването се отнася за иконографията на култа към Богинята-майка — концепцията за женската святост и символите, свързани с нея.
Фаш прокара дебелите си пръсти през косата си.
— И Сониер е разбирал от тези неща, така ли?
— Да.
— Ясно.
Лангдън усещаше, че на полицая изобщо не му е ясно. Жак Сониер се смяташе за най-добрия специалист по иконография на Богинята-майка на света. Не само че бе имал склонност към реликви, свързани с плодородието, култовете към Богинята-майка и свещената женственост, но през двадесетгодишната си кариера на уредник беше помогнал на Лувъра да събере най-богатата колекция от такива предмети на света — лабриси от най-древното гръцко светилище на жриците в Делфи, златни кадуцеи, стотици египетски кръстове, напомнящи на изправени ангелчета, древноегипетски систруми, използвани за прогонване на зли духове, и поразително множество статуи, изобразяващи богинята Изида, кърмеща Хор.
— Може Жак Сониер да е знаел за вашия ръкопис? — предположи Фаш. — И да ви се е обадил, за да ви помогне в работата върху книгата.
Лангдън поклати глава.
— Всъщност още никой не знае за моята книга. Показвал съм ръкописа само на своя издател.
Французинът не каза нищо.
Робърт не изясни причината, поради която още не бе показал книгата на никого. Тристате страници ръкопис — временно озаглавен „Символи на изгубената свещена женственост“ — съдържаха някои извънредно необичайни интерпретации на установени религиозни образи и книгата със сигурност щеше да предизвика спорове.
По пътя към неподвижните ескалатори Лангдън изведнъж забеляза, че Фаш не върви до него. Обърна се и видя, че полицаят е спрял до един сервизен асансьор.
— Ще се качим с този асансьор — каза той, когато вратата се отвори. — Сигурен съм, знаете, че галерията е доста голяма.