Камерите на Ден не уловиха всичко това, а тя не му каза какво е направила. Шийна не можеше да напусне своя затвор, на можеше да изследва света зад неговите предели.
От кораба излязоха малки роботи-светулки, които внимателно си проправяха пътя по повърхността на астероида. Всеки от тях бе натоварен с миниатюрни инструменти — изящни като корал и съвършено недостъпни за нейното разбиране.
Но светулките се намираха под нейния контрол. За целта тя използваше подобно на ръкавица устройство за дистанционно управление, където се пъхаше дългите си пипала, които направляваха деликатното движение на всеки от тях.
…малките скоро се бяха излюпили, бяха измъкнали едно след друго от скъсаната ципа на яйцата. Те плуваха наоколо — застанали нащрек, активни, любопитни. Тя изпускаше струйки вода, за да ги отправи към гъсталаците с водорасли.
Докато малките се хранеха, нея я очакваше работа.
Шийна събра роботите на един от полюсите на Рейнмут. И там — търпеливо, късче по късче, тя ги заставяше да сглобяват малка химическа фабрика: тръби, резервоари, помпи и устремена в небето дюза. Енергията се обезпечаваше от скъпоценните панели на слънчевите батерии, разположени по прашния грунт.
Фабриката започна да работи. Сондьорите добиваха повърхностен регулит и скритите под него скални породи и лед. Процесите на химическо разделяне филтрираха метановия лед и го складираха в запас, при други процеси се освобождаваше воден лед, който се разтопяваше и отиваше в клетките за електролиза, където се разлагаше на кислород и водород.
Всичко това се струваше на Шийна така чудесно! Да вземеш камък и лед и да ги превърнеш в други вещества! Но Ден поясняваше, че това е стара и трудоемка технология, които хората използват вече няколко пъти по-дълго от собствения му живот.
Да се разработва астероида е леко. Трябва само да се добереш до него и да започнеш.
През същото време малките растяха поразително бързо, превръщайки половината от изядената храна в собствена маса на тялото си. Тя виждаше пререканията между младите самци: „Аз съм голям и яростен. Погледни ми оръжието. Виж ме как изглеждам!“
Почти цялата младеж беше глупава. И само четири от тях се оказаха подобни на нея.
Тя беше почнала да старее. Уморяваше се. Но въпреки този неприятен факт, тя учеше малките как да ловуват. Разказваше им за рифа, за множеството същества, които живеят и умират на това място. Освен това Шийна ги учеше на език — на абстрактните знаци, на които я бе обучил Ден. Скоро техните мантии се изпъстриха от въпроси. Кой? Защо? Къде? Как?
Настъпи моментът, когато конструкцията на полюса се оказа готова към изпитания.
Под управлението на Шийна щракнаха и се откриха прости клапани. Газообразните метан1 и кислород се втурнаха в здравата камера за горене и избухнаха. С очите на робота, тя виждаше как от камерата се изхвърлиха продуктите на горене — ледени кристали. Те искряха под слънчевите лъчи и се втурнаха в космоса като идеално прав стълб. Беше най-красивият огнен фонтан.
След това Шийна усети меката тяга на ракетата — през водната маса започнаха бавно да пулсират големи вълни.
Метановата ракета, зафиксирана към оста на въртене на астероида, постепенно щеше да отблъсне Рейнмут от орбитата му и да го отправи по посока към Земята.
Ден съобщи, че в НАСА празнуват събитието. Не го каза в прав текст, но Шийна разбра. Те се радваха основно на факта, че тя не бе умряла, преди да завърши мисията си.
Повече не беше нужна. Във всеки случай на хората.
Младежта бързо съобрази, че Шийна, заедно с тях, скоро ще изтощят ресурсите на единственото си обиталище. В тясно затвореният цикъл на възпроизводство вече възникваха няколко проблема: непредсказуемият скок в числеността на популацията на планктона.
Децата на Шийна се оказаха много съобразителни. И скоро те щяха да мислят така, както тя бе способна.
Те казаха, че може би има смисъл не само да ремонтират стените на жилището си, но и да ги разширят. Да речем да си построят нови куполи и да ги напълнят с вода.
Шийна, която бе обучена само да изпълнява мисията си, намери идеята за твърде странна. Но рибата не им стигаше, а на самите риби не стигаше крила. Водата стана спарена и пренаселена.
Всичко това беше неправилно.
Затова умните деца на Шийна започнаха да ловуват на своите глупави братя и сестри, докато не останаха само четирите от тях, заедно с майка си.
Когато се разрази скандалът, Ден Истебо седеше в камерата си в научния отдел на Лабораторията и следеше по мрежата хода на конференцията.
Маура Делла бе надвиснала над него и го гледаше с изпепеляващ поглед.
Ден докосна екрана, закривайки канала на връзката.
— Сенатор…
— Вие сте задник, Истебо!… Отдавна ли знаете, какво е станало?
— Не от много време — въздъхна той. — От около две седмици.
— А до старта на кораба знаехте ли, че тя е бременна?
— Не, кълна се. Ако бях узнал, щях да отменя мисията.
— Още ли не разбирате, Истебо? Ние едва постигнахме готовността на сантименталната публика да се смири със смъртта на Шийна. Но сега всичко се измени… Ние не можем да допуснем астероидът да влезе в околоземна орбита с товар от трупове на разумни сепии!
Ден затвори очи.
— Предполагам, че няма смисъл да намеквам, колко глупаво ще постъпим, ако прекратим всичко именно сега. Ние сме похарчили много пари. На Рейнмут е монтирана инсталация. Тя работи. Остава само да дочакаме резултата. Нали ние постигнахме целта си?
— Това няма значение — каза тя тихо и със съжаление. — Харта не са рационални…, Ден.
— А какво ще стане с бъдещето и с великата цел?
— Ние и досега участвуваме в надпреварата между възможност и катастрофа. Ще се наложи да започнем отначало. Да намерим друг способ.
— Имахме единствен шанс. И току-що загубихме надпреварата.
— Надявам се, да не е така — възрази тя намръщено. — Слушайте, направете това…порядъчно. Позволете на Шийна да умре спокойно. А след това изключете двигателя.
— Какво ще стане с децата й?
— Ние не можем да ги спасим, така ли е? — осведоми се хладно тя. — Надявам се само да ни простят.
— Съмнявам се.
1
В случая метаново-кислородната тяга е ненужна, тъй като авторът споменава за клетки за електролиза на вода. Водородно-кислородната тяга е много по-уместна, тъй като тя е стотици пъти по-мощна. Но така е решил авторът. — Б.пр.