Той не преведе последната фраза.
Сепията се отстрани от камерата, а Ден вдигна телефонната слушалка.
Шийна-6 беше най-умната от младите.
Очакваше я много работа.
Тя се научи да борави със системите за дистанционно управление и да отправя роботите на нужните места в астероида. Сондьорското оборудване беше пренастроено да търси хранителни вещества за фитопланктона — нитрати и фосфати.
Дори и в най-затворения свят може да се направи много. Ден й показа как да поддържа водата чиста, като я прекарва през филтри с активен въглен. Обаче отработилият въглен трябваше да се заменя с астероиден материал, овъглен от концентрирани слънчеви лъчи. И така нататък.
След време системите на кораба се стабилизираха. Животът в него щеше да бъде съхранен, докато машините му работеха.
Но той беше прекалено малък. Нали бе разчетен да обезпечава нуждите на една сепия? Затова роботите разглобиха фабриката на полюса и започнаха да сглобяват нови двигатели, да обезпечават нови потоци от суровина и да изготвят листова пластмаса от астероидния материал.
Скоро бяха направени четири нови кораба, съединени с тунели — по един за всяко умно дете на Шийна. Диатомите и крила радостно се плодяха и размножаваха. Големият обем изискваше повече енергия, затова Шийна увеличи площта на слънчевите батерии.
Новите кораби напомняха на живи същества, които се размножаваха чрез пъпкуване.
Очакваше се ново поколение от главоноги — на всички кораби висяха торбички с яйца, прилепени към камъните.
Шийна разбра, че този процес няма да има край: нови младежки поколения и нови помещения, докато целият астероид не се окаже препълнен, а ресурсите му използвани до последно. И тогава какво ще стане? Нима в края на краищата те ще се нахвърлят един върху друг?
Но Шийна-6 също бе започнала да старее. Тези въпроси можеха да почакат още някое друго поколение.
А Шийна-5 всред тази бурна дейност ставаше все по-слаба. Около нея се бяха събрали деца.
— Вижте ме — рече тя. — Грижете се за мен. Обичайте ме.
Последните непонятни думи, изобразени с размазани символи по покритата с петна кожа, упорит опит да се заеме нужната поза, напрягайки отслабнали мускули.
Шийна-6 се приближи до майка си. Какво ли бяха видели тези помътняващи очи? Нима бе истина, че тя се е излюпила от яйце в безпределния океан, където са се сражавали, ловували, плодили и умирали стотици — хиляди — милиони — сепии?
Шийна-5 се носеше безцелно из водата и слабото притегляне на Рейнмут я увличаше към дъното.
И децата й се нахвърлиха върху нея, разкъсвайки с клюновете си изстиващата гъвкава плът.
След пет години, Ден Истебо се срещна с Маура Делла още веднъж.
Срещата стана в екодом Хюстън, през един задушен августов ден. Африканският проект на Ден беше претърпял крах, когато екотерористите взривиха бомба под купола на Бразавил (бяха убити двама американци) и той се завърна в родния си град Хюстън.
Ден я покани в жилището си — в южната част, близо до центъра на града. То беше съвременно — бронирана кутия със затворена система на живото-обезпечаване. Когато тя смъкна маската-респиратор, той бе потресен: лицето й беше силно отслабнало, а кожата му наподобяваше нащърбена лунна повърхност.
— Екологическо оръжие ли? — попита Ден. — Не е ли поредната създадена в Китай епидемия, която избирателно поразява бели американци?
— Не — опита се да се усмихне тя. — Просто авария в затворена екологична система. Прионна чума2. — отпи тя от поднесената бира и извади няколко разпечатани цифрови фотографии. — Виждали ли сте това?
Ден примижа. Неясно изображение на зелена сфера. Пояснителният надпис на НАСА гласеше, че снимките са направени от космическия телескоп Хъбъл-2.
— Не знаех, че Хъбъл-2 още работи.
— Функционира, но не за науката. С негова помощ наблюдаваме китайската лунна база. Но някакъв тип в Държавния департамент е решил, че все пак, трябва да погледнем… и това.
Тя му протегна пачка други разпечатки. Оказаха се данните, получени от спектрографите и сензорите за дистанционно наблюдение. Еко се вярваше на видяното, те бяха регистрирали летящо в космоса водно кълбо, във вътрешността на което протичат реакции, базиране на хлорофил.
— Боже мой — промърмори той. — Така са оживели! Но как, дявол го взел?
— Ние сами ги научихме на всичко — процеди тя.
— Но аз не очаквах подобно нещо! Изглежда, че те са преправили целия дяволски астероид.
— Това не е всичко. Имаме доказателства, че те летят и на съседни астероиди. Изглежда, че на метанови ракети.
2
Приони — низкомолекулярни белтъци, способни като вирусите да се вмъкват в биохимическите процеси на организма. — Б.пр.