— Че как ще го познаят?
— Много просто. Преди, когато нашият Хохрюков пътуваше скришом, по тежките ръце го познавахме. Ако пътникът бие през зъбите, значи, е Хохрюков. Пък Посудин веднага може да го забележиш... Простият пътник просто се и държи, а Посудин не е такъв, че да пази простота. Да речем, ще пристигне например на пощенската станция, па ще захване!... И му смърдяло, и задушно било, и студено... И пилета му поднасяй, и фрухти, и сладка всякакви... Та по станциите си знаят: щом някой иска зиме пилета и фрухти, той е Посудин. Щом някой казва на надзирателя „скъпи мой“ и разкарва хората за щяло и не щяло, може да се закълнеш, че е Посудин. Той и мирише не като другите, и ляга да спи по свой начин... Легне в станцията на канапето, понапръска около себе си с парфюм и заръча да му сложат до възглавницата три свещи. Лежи и чете книжа... Ами че тук не надзирателят, а и котката ще разбере що за човек е този...
„Вярно, вярно... — помисли си Посудин. — Ама как не съм знаел туй по-рано!“
— Пък на който му трябва, той и без фрухти и без пилета ще научи. По телеграфа всичко се знае... Както и да си увиваш муцуната, както и да се криеш, тук вече знаят, че идеш. Чакат... Посудин още неизлязъл от къщи, а тук вече — заповядай, всичко е готово! Ще пристигне той, за да ги спипа на място, да ги даде под съд или да смени някого, а те ще го вземат на присмех. Макар, ще рекат, ваше сиятелство, че си пристигнал скришом, гледай: всичко ни е чисто!... Той ще се повърти, повърти, па току ще си замине с празни ръце... Пък още и ще ги похвали, ръка ще стисне на всички, ще поиска извинение за безпокойството... Такива ми ти работи! А ти как го мислеше? Хо-хо, ваше благородие! Хората тук са хитри, един от друг по-изпечени!... Драго ти е да ги гледаш какви са дяволи! Ами на, да речем, днешния случай... Карам таз заран празна колата, а срещу мене от гарата лети чифутинът, бюфетчията. „Къде си тръгнал, питам, ваше чифутско благородие?“ А пък той казва: „Карам вино и мезе в град N. Там днес чакат Посудин.“ Хитро, а? Посудин може още само да се тъкми да заминава или да си забулва лицето, че да не го познаят. Може вече да пътува и да си мисли, че никой хабер си няма, дето е тръгнал, а пък за него, моля ти се, вече са приготвили и виното, и сьомгата, и сиренето, и разните му мезета... А? Пътува той и си мисли: „Свършено е с вас, момчета!“ — а момчетата хич не ги е грижа! Нека е тръгнал! Те вече отдавна всичко са потулили! — Назад! — изхъхри Посудин. — Карай назад, ггговедо!
И смаяният колар зави назад.
1885