А къде се намираха заговорниците? На тяхно място Сано би причакал Токугава вън от квартала, където имаше условия за чисто убийство, далеч от празничната суматоха и път за лесно бягство.
Тъй като кварталът беше голям, а нощта напредваше, Сано започна да спира някои от хората, които идваха срещу него, и да ги пита: «Да сте виждали…» и после описваше компанията на шогуна така, както си я представяше. Отговорите бяха различни, «не», «да», «може би», «не знам», а портиерът на един публичен дом възкликна:
— Дама от едно време? И защо ви е, след като тук има толкова хубави съвременни момичета?
Споменаването на юджо окуражи Сано. Глициния! Тя му бе помогнала преди време, може би щеше да го стори и сега. Сигурно имаше много приятели в Йошивара, които да се присъединят към диренето, и достатъчно обожатели самураи, които да се изправят срещу хората на господаря Ниу. Хукна към Двореца на божествената градина и тутакси зърна чудноватите й кръгли очи пред входа. Всъщност, ако не бяха те, нямаше да я познае — Глициния бе отслабнала и бледа, облечена в просто памучно кимоно, оставена в ръцете на разни окаяни пияници. Сано нямаше време да се запита какво ли бе принудило тази първокласна красавица да падне толкова ниско.
— Глициния, Глициния! — извика той.
Успя да се добере до нея и повдигна маската си, за да може тя да види лицето му.
— Ти! — изкрещя тя с блеснал от омраза поглед. — Аз ти помогнах. Отдадох ти се. Виж докъде стигнах заради теб!
Сърцето на Сано се сви. Явно след като бе докладвал на съдията Огиу за нейните сведения, началникът му бе наредил да я понижат в проститутка за простолюдието, да я превърнат в нищожество, за да не може да разказва истории за убийството на Норийоши пред високопоставени клиенти.
— Глициния, прости ми! Нуждая се от помощта ти. Трябва да намеря….
Тя се освободи от подпийналия си клиент, обърна се и хукна в обратна посока. Нямаше смисъл да я гони, защото с крайчеца на окото си видя, че един дошин си пробива път през множеството към него. Бързо слезе от коня и го поведе за юздите. От земята вече не можеше да оглежда тълпата, но пък така оставаше скрит за преследвачите си. Внезапно на трийсетина крачки по-нататък забеляза тъмнокоса глава, която стърчеше над обкръжението си. Моментно раздвижване на тълпата му позволи да види едро, намазано с белило лице и дълги развети коси на среден път. Човекът вдигна ръка и бухналият ръкав на дрехата му се плъзна назад, за да разкрие отдолу други четири кимона — червено, зелено, синьо и бяло. Токугава Цунайоши! Точно в този миг тълпата притисна Сано плътно отвсякъде. Можа да види само, че трима самураи с маски на лицата, но в делнични дрехи вървяха пред шогуна и проправяха пътека през струпалите се хора. Още шестима телохранители — трима на коне и трима пешаци — го пазеха отстрани и в гръб. Сано започна да разблъсква телата, които му препречваха пътя към средата на улицата. Трябваше да спре шогуна, преди да изчезне сред морето от празнуващи. Завърза юздите на коня за някакъв кол и се мушна между двама от телохранителите. Продължи да се промъква напред, за да стигне до шогуна и да го предупреди. Заговорниците всеки момент можеха да пристъпят към действие.
В този миг прозвуча далечен тътен. Тълпата замлъкна, хората замръзнаха насред приказки, песни и танци и вдигнаха глави в напрегнато очакване. Шогунът и неговите придружители също вдигнаха глави. Последва нов тътен, после още един. Внезапно нощта оживя със звъна на хиляди гонгове и камбани — ту висок и нежен, ту дълбок и отекващ. Кварталът се огласи от възторжени възгласи. Свещениците по храмовете из цяло Едо прогонваха злото от Старата година и приканваха със звън доброто от Новата. Сано също вдигна глава и се заслуша в благоговейната музика. И тогава вдясно долови някакво раздвижване. Обърна се. Самурай с черно наметало и маска пълзеше по близкия покрив. Сано видя как мъжът коленичи, извади стрела от колчана на рамото си, нагласи я в лъка и опъна тетивата, прицелвайки се с право в шогуна.