— Внимавайте, ваше превъзходителство! — извика Сано, като сочеше нагоре. — Там, на покрива! — гласът му потъна в звъна на камбаните. — Ваше превъзходителство!
Видя, че така няма шанс, затова се върна при коня, отвърза юздите и го яхна. Подкара животното срещу масата от тела. Изправи се на стремената, замаха и закрещя. Шогунът не обръщаше никакво внимание, загледан в небето с възхита. С нарастваща паника Сано забеляза, че още двама стрелци са заели позиция по покривите.
— Спрете! Пазете шогуна! Спрете!
Последният му вик по чудо съвпадна с моментното затишие преди следващия камбанен звън. Двамата стрелци се целеха в Токугава, но единият се обърна към него и пусна стрелата. Сано почти не успя да се отмести. В следващия миг конят му изцвили и се изправи на задните си крака — от врата му стърчеше стрела. Почти веднага животното залитна и се строполи на една страна. Докато падаше заедно с него, Сано видя как стрелците от покрива отново пускат стрелите си. Шогунът изчезна, сякаш някой го бе дръпнал към земята.
Внезапна истерия хвърли уличката в трескав смут. Хората блъскаха и ритаха, бягаха напосоки, търсейки убежище. Виковете им заглушиха звъна на камбаните. Сано успя да се измъкне изпод коня си и се изправи на крака точно навреме, за да види как двама от телохранителите на шогуна се катерят по покрива и се втурват след оттеглящите се стрелци. Останалите стражи сключиха защитен кръг около своя паднал господар. Сано изтръпна от ужас. Нима шогунът бе мъртъв?
— Разчистете улицата! — разкрещяха се телохранителите. — Хайде, движение! Всички! Незабавно!
Появиха се един дошин, стиснал своето джите, и двамата му помощници, въоръжени с палки. Тълпата се понесе към Наканочо. Викове и писъци изпълниха въздуха:
— Какво има? Какво стана? Помощ!
Сано тръгна срещу връхлитащия човешки поток, за да види, че на улицата… лежи убит човек. От гърдите му стърчеше стрела. Сано въздъхна с облекчение, когато видя, че беше един от телохранителите. Токугава Цунайоши стоеше сред телохранителите си невредим, но явно стъписан. Той посочи към трупа и после към покривите. Навъси се и заудря хората си с юмруци. Женските му одежди контрастираха рязко с твърде необичайния за една дама гняв. Вероятно настояваше да разбере кои са нападателите и как са научили за присъствието му в Йошивара.
Внезапно планът на владетеля Ниу стана кристално ясен за Сано. Без да обръща внимание на дошина, втренчил в него пълен с подозрение поглед, той хукна към шогуна. Стрелбата с лък бе просто хитрост, за да разпръсне тълпата и да отклони вниманието на телохранителите. Само прелюдия към истинското покушение. Трябваше веднага да предупреди Токугава, че остават още осемнайсет убийци.
— Ей, ти! — извика след него дошинът. — Я ела тук.
Без да обръща внимание на опасността, Сано погледна зад шогуна към отсрещния край на улицата. Сред бягащата тълпа забеляза трима самураи, които изобщо не бързаха. Облечени в обикновени тъмни кимона и сламени шапки, заслоняващи лицата им, те спокойно приближаваха към обкръжението на шогуна. Щом скъсиха разстоянието, ускориха крачка и водачът им вдигна глава за бегъл поглед към покривите. Фенерите осветиха младежкото му лице. Сано разпозна владетеля Маеда от тайното съвещание в лятната вила на Ниу.
— Ваше превъзходителство! — извика Сано и се хвърли напред. — Зад вас! Внимавайте!
Вместо да се обърнат, шогунът и стражите се втренчиха в него. Маеда бе на няколко крачки от телохранителя на Токугава. Ръката му се пресегна към ножницата на меча му. В този миг — дали заради предупреждението на Сано, или защото предусети опасността, телохранителят се обърна. Маеда изтегли меча си и замахна, но преди да успее да го стовари върху жертвата си, стражът бързо извади своя меч и жестоко го посече през гърдите. Заговорникът изрева и с последни сили заби острието си дълбоко в гърлото на своя противник. Смъртно ранени, и двамата се строполиха на земята.
Дошинът сграбчи Сано за ръката.
— Кой си ти? — попита той. — Какво знаеш за това?
Сано не му обърна внимание.
— Прикрийте се! — изкрещя той към шогуна. Има и други!
Но времето за бягство бе отминало. Изневиделица се появиха още мъже в тъмни кимона и бързо заобграждаха групата на шогуна. Улицата се изпълни от самураи с проблясващи мечове. Телохранителите храбро отблъскваха атаките на нападателите. Стомана звънтеше о стомана. В средата на този хаос единствен невъоръжен стоеше Токугава Цунайоши, военният диктатор, който предпочиташе изящните пред бойните изкуства и трактатите на Конфуций пред държавните дела. Прикриваше се зад хората си — нелеп и смешен в женските си дрехи и дългата си перука.