Дошинът пусна Сано, извика помощниците си и се впусна в битката. Сано извади меча си и също се хвърли в мелето. Един от хората на младия Ниу се втурна към него с вдигнат меч. Сано отстъпи встрани и се завъртя. Посече врага си през гърба. Мъжът изкрещя и се просна по очи. Сано по-скоро почувства, отколкото видя, че някой го напада в гръб. Отпусна се на едно коляно, извъртя се и нанесе нисък удар, който промуши врага в стомаха и го просна мъртъв. Стана толкова бързо, че нямаше време да мисли. Рутината, придобита от годините тренировки, ръководеше действията му. Бе убил за първи път в живота си, но сега не беше време да го изживява и премисля. Правеше онова, което смяташе, че никога няма да има честта да извърши — сражаваше се, бранейки своя върховен господар. Изпълняваше най-висшата цел на всеки самурай и това го изпълваше с въодушевление и плам.
Един поглед наоколо охлади ентусиазма му. Дошинът и двамата му помощници лежаха мъртви. Улицата чернееше от труповете на телохранителите и на заговорниците. Един от хората на владетеля Ниу посече двама случайни самураи, които също се бяха включили в битката. Останаха четирима нападатели срещу четиримата телохранители на шогуна, образували защитен обръч около своя господар. Обръчът все повече се свиваше, тъй като конспираторите изтласкваха защитниците към каменната стена. Кръв обагряше одеждите на всички бойци. В този миг Сано видя фигура в тъмно кимоно, която излезе от една врата на улицата. Мъжът бе прикрил лицето си, но пристъпваше с познато накуцване. Младият владетел Ниу.
Единият от стражите изкрещя от болка и падна, оставяйки празно място в щита от човешки тела около шогуна. Преди другите да го забележат и запълнят, владетелят Ниу се втурна напред, вадейки меча от ножницата.
— Не! — извика Сано и се хвърли пред Токугава Цунайоши. Мечът му пресрещна със звън острието на Ниу.
Доволството, изписано по лицето на младия господар, премина в ярост. Със светкавичен жест той отхвърли маската от лицето на Сано с върха на меча си и оголи зъби в свирепа усмивка:
— Пак ти! Продължаваш да се бъркаш в работите ми. Никога ли няма да си научиш урока?
Сано се стъписа. Този небрежен удар на младия господар можеше да му коства живота. Увереността, която му бяха вдъхнали първите две победи, се срина.
Неволно си спомни впечатляващото изпълнение на владетеля Ниу в тренировъчната зала. Мечът трепна в ръката му. Той навлажни внезапно пресъхналите си устни и си наложи да заговори:
— Аз, Сано Ичиро, няма да ти позволя да убиеш шогуна! — заканата му обаче прозвуча плахо дори в собствените му уши.
Ниу се разсмя гръмко — силен, демоничен кикот, от който косите по тила на Сано настръхнаха. Ноздрите на противника му потръпнаха, сякаш бе надушил страха на жертвата си.
— Не можеш да ме спреш — каза той, — а опиташ ли се да го сториш, само ще си намериш смъртта. Но щом си решил, тъй да бъде! — и без да откъсва поглед от Сано, той приклекна с вдигнат меч.
Сано се опита да пренасочи част от съзнанието си навътре, към своя духовен център. Потърси спокойствието, мисловната яснота и вътрешната хармония, която ръководи воина и му дава сила по време на битка. Но намери там само хаос и смут, които не излъчваха никаква енергия. Не можеше да прогони болката и страха, не успяваше да постигне онова състояние на концентрация, без което самураят е просто трениран механизъм, лишен от водеща сила. Беше загубен.
Владетелят Ниу нанесе своя удар. Мечът му разсече със свистене пространството и Сано парира, но с миг по-късно, отколкото трябваше. Острието разсече рамото му. Парещата болка изтръгна тих вопъл от гърлото му. Той се хвърли в контраатака с хаотични удари, а владетелят Ниу с лекота ги избягваше. Усети топлината на бликналата от раната кръв. Сякаш животът му изтичаше с тази кръв. Стражите все още се биеха с хората на Ниу и не можеха да му окажат помощ. Те не разбираха, че водачът на заговорниците представлява по-голяма заплаха за шогуна от останалите трима конспиратори, взети заедно. Но ако Сано не можеше да спаси Токугава, поне щеше да му подаде оръжие, с което да се защити сам. Той се приведе, когато мечът на владетеля Ниу със свистене описа кръг над главата му. С лявата ръка извади късия си меч от ножницата. Без да се обръща, хвърли меча през рамо към шогуна и извика: