— Дръжте, ваше превъзходителство!
Нямаше време да види дали Токугава успя да го хване. Свистящите удари на владетеля Ниу се стоварваха върху него отново и отново. Сано успяваше да нанесе едва един удар срещу два на съперника си. Тласкан от отчаяние, прибягна до словесна атака:
— Майка ти е мъртва — изкрещя той към младия господар. — Самоуби се тази вечер, когато разбра, че си изменник.
Владетелят Ниу с нищо не даде да се разбере, че е чул. Сано пробва друга линия:
— Дори и да ме убиеш, дори и да убиеш шогуна, никога няма да се измъкнеш жив от Едо!
Ниу го атакува така стремително, че Сано изобщо не видя удара, който изби меча от ръката му. Инстинктивно потърси късия си меч, забравил, че преди минути го бе подал на шогуна. О, не! Милостиви Буда, помогни ми!
Спусна се назад, като трескаво оглеждаше земята — къде ли отхвърча оръжието му? Владетелят Ниу се втурна след него. Твърде късно Сано видя трупа на дошина, проснат на пътя му. Препъна се и се строполи върху убития. Владетелят Ниу се надвеси над него.
— Ти си един невероятен досадник, Сано Ичиро — каза той задъхано. — Е, вече няма да ми се натрапваш. Сбогом, враже мой! — и застрашително вдигна меча си.
Сано видя собствената си смърт в пламтящите му очи и в блестящото стоманено острие. Приготви се да я посрещне със смелостта на истински самурай, но в този миг ръката му неволно сграбчи някакъв метален прът с два остри върха над дръжката му — джите, отбранителното оръжие на полицията.
Още щом го докосна, нещо се случи вътре в него. Страхът изчезна. Всичко, което пречеше на концентрацията му, престана да съществува, джите — символът на реда и закона, оръжието срещу анархията и хаоса — сякаш вля във вените му безстрашие и мощ. За един миг той се изправи срещу съдбата си.
С оглушителен вик владетелят Ниу стовари меча си върху него, описвайки дъга по диагонала. Сано вдигна джите над тялото си и оръжието на мъртвия дошин посрещна и парира удара. Куката захвана острието на противниковия меч. Сано дръпна рязко встрани, възползвайки се от изненадата и от инерцията на нападателя си. Отбранителната маневра наруши равновесието на владетеля Ниу и той политна напред. Преди да успее да се изправи и да освободи меча си, Сано дръпна джите, описа пълен кръг с него и го стовари в лицето на врага. Младият Ниу се строполи на земята. Да, беше велик майстор на меча, но не владееше изкуството на джите. Сано скочи на крака, за да се възползва от спечелената преднина. Владетелят Ниу също се изправи. Ударът бе счупил челюстта му и сега лицето му изглеждаше изкривено в свирепа усмивка. Водачът на заговорниците се хвърли напред и искрящото му острие проблесна във въздуха.
Лявата ръка на Сано на практика бе неизползваема, а дясната бе изтощена от несекващите удари на владетеля Ниу. Но сетивата му се бяха изострили до степен на неподозирана мисловна яснота. Действаше несъзнателно, предусещаше и умело парираше ударите на младия господар. Макар че вниманието му бе приковано в противника, регистрираше всичко, което ставаше наоколо: битката продължаваше да се вихри свирепа и необуздана, а един от стражите преряза почти едновременно гърлата на двама души.
Настъпвайки все по-настървено, Сано използва и другото предимство, което имаше пред владетеля Ниу — подвижността. Спускаше се напред и после бързо отскачаше, принуждавайки противника си да го следва. Няколко пъти намушка тялото му с остриетата на джите. Плати за допълнителния риск, когато противникът поряза бузата му, но новата болка стана и нов източник на сила. Внезапно Сано прозря основната истина за своя враг — владетелят Ниу искаше да убива, но бе не по-малко готов да намери смъртта си. Затова бе избрал за покушението място, от което почти нямаше шанс за бягство.
Един бърз удар в здравия крак на противника и Сано го събори на колене. Използва преднината, за да премести джите в лявата си ръка и да се наведе, за да вземе собствения си меч с дясната. Заля го вълна на възторг. Предвкуси победата.
Владетелят Ниу замахна отново. Сано парира с джите и прехвана върха на противниковото оръжие, след което изви рязко. Мечът на младия господар се счупи в основата при дръжката. Дългото острие отхвърча. Владетелят Ниу замръзна. Погледна първо счупения си меч и после Сано. Очите им преплетоха погледи и Сано видя омраза, гняв и страх. И после — примирение.