— Ваше превъзходителство, каква чест! — заекна Огиу, докато се покланяше.
Шогунът го изгледа строго.
— Опитахте ли се да попречите на йорики Сано Ичиро да разследва убийствата на Юкико и Норийоши?
— Ама… как… не, ваше превъзходителство — смутено запелтечи Огиу, неспособен да излъже убедително.
Шогунът размени погледи с Янагисава.
— Знаете ли, че господарката Ниу е поръчала тези убийства, за да защити сина си? — попита Токугава. — Ако Сано Ичиро не бе продължил разследването въпреки вашите заповеди, извършеното от владетеля Ниу покушение срещу мен щеше да бъде успешно.
— Не, покушение… О, не! — изстена Огиу и се простря треперещ в краката на шогуна. — Ваше превъзходителство, моля ви, разберете… Уверявам ви, че ако знаех… никога не бих…
— Достатъчно! — гласът на шогуна прекъсна воплите му. — За грубо пренебрегване на задълженията ви и за предателско застрашаване на моя живот ви освобождавам от поста магистрат на Едо и ви осъждам на доживотно заточение на остров Хачиджо. Корабът ще отплава след три месеца, а дотогава ще бъдете държан в затвора Едо! — и той кимна на стражите: — Отведете го.
— Не! — изкрещя Огиу. — Моля ви, ваше превъзходителство, моля за милост!
Стражите го хванаха. Той риташе и се дърпаше, но те бързо го изнесоха от залата. Сано сведе глава, разтърсен от внезапното падение на един доскоро толкова знатен противник. Изблик на жалост разми удовлетворението, че магистрат Огиу бе получил справедливо наказание.
После един от старейшините попита:
— Какво ще предприемем във връзка с атентата?
Янагисава заговори пръв:
— Трябва да направим така, че възможно най-малко хора да научат за него. Не бива да се разчува, че негово превъзходителство за малко не е бил убит или че се е получил пробив в охраната. Не можем да допуснем другите даймио да смятат, че шогунът е уязвим при нападение. Това би подронило авторитета на клана Токугава и може да вдъхнови нови въстания. Ще ви кажа защо и как можем да постигнем нужното.
Старейшините и Токугава слушаха с уважение. Явно Янагисава наистина бе обсебил значителна част от властта на шогуна — точно както бяха намекнали колегите му йорики при онази отдавнашна закуска в трапезарията.
— Затова предлагам — продължи дворцовият управител — да разпространим следната история, която ще бъде записана и в официалния рапорт: Тази вечер в Йошивара разбойническа банда е нападнала съперническа банда и в последвалото стълкновение са били убити много невинни граждани, притекли се на помощ на силите на реда. Между тях са младият владетел Ниу и още двайсет негови приятели. Оцелелите престъпници са отведени на съд и впоследствие екзекутирани.
Настъпи тишина, докато всички обмисляха чутото. Шогунът кимна, а старейшините си размениха одобрителни погледи. Сано бе подразнен от изкривяването на истината, но не можеше да отрече съществените преимущества в плана на Янагисава.
Главният старейшина се обади колебливо:
— Да, звучи правдоподобно. Наистина, много малко хора знаеха, че негово превъзходителство е бил в Йошивара тази вечер. Всички заговорници са мъртви. Господарката Ниу и нейният слуга Еиичан също. Можем да използваме определени методи — тонът му подсказваше «заплахи и подкупи», за да не допуснем очевидците да разпространяват слухове. Освен това никой, свързан със семейство Ниу или с други кланове на даймио, няма да признае, че е участвал в заговор за държавна измяна. Но законът постановява роднините на предателите също да бъдат наказани. Няма ли да се съобразим с него?
Сано изтръпна само като си представи Мидори и сестрите й, владетеля Ниу Масамуне и цялата му челяд, многочислените семейства на другите заговорници и всичките им васали — стотици невинни, осъдени на смърт за престъпление, което не са извършили. Изпита облекчение, когато Янигасава заговори отново:
— Както сам посочихте, виновниците вече са мъртви. По-нататъшните наказания биха удовлетворили закона, но не и потребността от мир за страната.
Мехлемите и билковите лапи притъпиха болките на Сано, горещият чай го отпусна и клепачите му се затвориха, докато шогунът и старейшините приемаха плана на Янагисава и обсъждаха подробностите за осъществяването му. Стресна се и се разбуди едва когато шогунът произнесе името му.