— Бил е беден — отбеляза Сано, заблуден от евтиния плат на кимоното. Сандалът, доста износен от вътрешната страна на петата, би могъл да принадлежи на когото и да било от простолюдието. Семейство Ниу би се противопоставило на брак между него и Юкико дори само по тази причина. Нима съвсем напразно бе рискувал да си навлече гнева на Огиу и бе предизвикал ужас в затвора? Той въздъхна: — Може пък наистина да е самоубийство поради нещастна любов и нищо повече.
— Да видим какво ще ни каже по този въпрос самият Норийоши — д-р Ито остави настрана книгата си и пристъпи към трупа. Макар че позата му бе гордо изправена и властна, той се движеше предпазливо. Лицето му се сгърчи от болка. — Сега можете да си тръгвате — каза той на двамата ета, които бяха донесли трупа. — Мура сан, бих искал да останете.
Лишен от възможността да отлага повече, Сано предпазливо надзърна към масата. Първото му чувство бе облекчение. Вдървеността, която бе сковала крайниците на Норийоши и от която палците му бяха щръкнали към тавана, а устата зееше, му придаваше вид на гротескна кукла, а не на човек, който доскоро бе живял и дишал. По нищо не приличаше на малтретираните при публична екзекуция, нито на подпухналите трупове, които вадеха от каналите след наводнение. По голата му плът и по слабините бяха полепнали водорасли и мръсотия, но нямаше кръв или признаци на разлагане. Заинтригуван, Сано се приближи до масата за по-подробен оглед. Вниманието му бе привлечено от моравите петна около китките и глезените на Норийоши.
— Ожулено от въжетата, с които е бил вързан към Юкико — поясни д-р Ито.
Иначе по тялото му нямаше други подозрителни белези. Стомахът му бе подут, а лицето — подпухнало, но крайниците му бяха тънки и повечето от зъбите му си бяха на място. Преди кончината си очевидно се е радвал поне на прилично здраве за мъж около четирийсетте. В случай че смъртта му бе причинена не от удавяне, а от нещо друго, видими признаци за това липсваха.
— Видях достатъчно — рече Сано. — Благодаря за…
Но д-р Ито не го чу. Гледайки навъсено трупа на Норийоши, той каза:
— Мура сан, обърнете го.
Ета покорно претърколи тялото на една страна. Д-р Ито се надвеси над него и внимателно огледа главата и врата.
Сано се приближи още и тогава долови миризмата на трупа — сладникава, неприятна, като в месарски магазин, примесена с едва доловим мирис на риба от реката. Той отстъпи към отворения прозорец. Ито махна на ета да обърне Норийоши по очи.
— Какво е причинило това? — попита Сано, сочейки огромна червеникава синина, която покриваше гърба, задните части и крайниците на Норийоши.
— Отлагането на кръвта след настъпването на смъртта.
Ито извади парче плат от джоба на престилката си и уви ръката си с него. После заопипва главата на Норийоши. Явно въпреки прогресивните си схващания все още не бе преодолял собственото си отвращение от трупове.
— Мура сан, нож и бръснач — нареди Ито. После се обърна към Сано. — Тук в основата на черепа има хлътване. Сега ще го огледаме по-внимателно.
Сано се взря, но не видя нищо. Нямаше никакво желание лично да опипа главата. Изчака, докато Мура отряза част от косите и обръсна скалпа там, където му бе посочил лекарят. После забеляза моравото петно, вдигна очи и впери настоятелен поглед в Ито.
— От какво е? От удар, който го е убил, преди да е бил хвърлен във водата? — попита с едвам сдържано вълнение в гласа.
— Може да е от камък или издатина, в която се е блъснал, падайки в реката — д-р Ито наблегна на последните думи. — Или пък е получено през първия час след настъпването на смъртта, когато един удар все още може да причини синина. Не знам точно. Но има сигурен начин да разберем дали се е удавил.
Пулсът на Сано заби учестено. Интуицията му подсказваше, че раната на Норийоши е нанесена от убиец. Трябваше непременно да разбере.
— Как? — попита нетърпеливо.
— Ако се е удавил, във вътрешностите му ще има вода — отвърна Ито. — А за да проверим, трябва да го срежем.
Сано погледна Ито с нескрита погнуса. Дисекцията на човешко тяло, както и всяка друга процедура, макар и косвено свързана с чуждоземска наука, бяха също толкова незаконни днес, колкото и по времето, когато бяха арестували доктора. Може би властите вече не се интересуваха дали Ито нарушава закона, но пък дали щяха да нехаят така и за Сано? Ако за станалото узнаеха неподходящи хора, той щеше не само да загуби поста си, но и да бъде прокуден и опозорен, без право да види отново нито дома, нито семейството си.