— Аха — съгласиха се уклончиво останалите, кимнаха и сведоха очи.
Сано спотаи усмивката си и пое от прислужничката полагаемия му се озен[23] — специален поднос с ориз, риба и мариновани репички. Дарбата на Ямага за предаване на скрити послания можеше да съперничи на тази на съдията Огиу. Току-що бе казал на всички, макар и завоалирано, че според слуховете дворцовият управител Янагисава предпочита мъже пред жени и има любовна връзка с шогуна, чието протеже бе от най-ранна възраст. Оттам произтичаше и огромната власт на Янагисава. Говореше се също, че апетитът на шогуна към мъжете не се засищал само с Янагисава и Токугава използвал средства от държавната хазна, за да прави разточителни подаръци на многобройните си любовници, включително на цял харем момчета. Васалите на шогуна и някои от великите даймио негодуваха, но не заради разхищението на хазната или сексуалните предпочитания на своя владетел — много самураи практикуваха любов с мъж и смятаха това за проявление на Пътя на воина. Те по-скоро роптаеха срещу несправедливото фаворизиране от страна на шогуна.
Разговорът се насочи към други въпроси. Говоренето по време на хранене се смяташе за невъзпитано, но останалите йорики се бяха нахранили и очевидно не виждаха нищо нередно да си разменят по някоя клюка. Сано продължаваше да яде мълчешком. Изолиран както всяка сутрин, той мислено се оттегли встрани, за да огледа себе си и своята компания. Колко различни бяха те от древните воини! Вместо да се събират, за да обсъждат стратегията на боя преди поредната битка, си хапваха на спокойствие, бъбреха за политика и предъвкваха женски клюки. Хачия, който в този миг се оплакваше от бюрократизма на някакъв служител от хазната, трудно можеше да се възприеме като генерал Ходжо Масамура, успешно защитил страната от нашествието на монголите преди четиристотин години. Макар че благославяше мира, донесъл разцвет и стабилност на страната, Сано изпитваше носталгия по великите идеали на онези безвъзвратно отминали дни.
Пътят на воина бе претърпял редица промени, породени от новите времена. Самураите все още отстояваха честта, смелостта и лоялността като най-висши добродетели. Продължаваха да носят мечове и според изискванията трябваше да поддържат бойните си умения в случай на война. Но освен клетвата за вярност към местния владетел полагаха клетва и пред шогуна и императора, както и пред цял куп висшестоящи, съюзници и покровители, което често означаваше, че дължат преданост на взаимно изключващи се или противостоящи авторитети. Повечето самураи изучаваха бойни изкуства в академии като тази, ръководена от бащата на Сано, но много от тях редовно пропускаха воинските упражнения. Също като Ямага и Хаяши, постепенно се размекваха и се отдаваха на светски удоволствия. Наистина, разпоредбите на Токугава Йеясу призоваваха самураите да се обучават не само на военно майсторство, но и на изискани маниери, защото в мирно време енергията им трябваше да се приспособява към цивилния живот. Още повече че намаляващите им заплати ги превръщаха във вечни кандидати за работа в държавните учреждения. Но Сано не можеше да се отърси от мисълта, че самураите ще се обезличат като съсловие, ако се простят с прословутата си стоманена твърдост и изконната готовност да изживеят живота си в битки за защита на господаря. Ето сега — той самият е бил обучаван за самураи и няма никакъв опит в разследването на насилствена смърт и в разкриването на убийци. Как да постъпи, какво да направи, за да се справи успешно с новото си амплоа?
В хода на тези мисли Сано осъзна, че Хаяши го пита нещо с нервен тон, който недвусмислено сочеше, че въпросът не прозвучава за първи път.
— Съжалявам, Хаяши сан. Бях се замислил. Какво казахте?
С високомерен поглед Хаяши повтори натъртено:
— Стигнахме до извода, че тези, които обучават, го правят, защото не притежават други умения. Но тъй като управлението на страната ни е толкова добре организирано, на практика няма значение, как се раздават постове, нито каква е квалификацията на хората, които ги получават. Вие съгласен ли сте?
Думите увиснаха заплашително във въздуха. Настъпи мълчание, в което другите с нетърпение очакваха реакцията му. Сано усети как се изчервява. Край него крадешком се разменяха многозначителни погледи и спотаени усмивки. Досега мълчаливо бе понасял обидите и подмятанията на колегите си, защото споделяше мнението на Хаяши, че му липсва нужната квалификация. Сега обаче усети, че го залива внезапен гняв. Унинието и униженията от последния месец преляха чашата и към устата му се устреми хаплив отговор. Но мисълта, че подобно открито спречкване с Хаяши ще му навлече ново порицание от Огиу, го накара да стисне устни. Огиу изискваше работите в полицията да вървят гладко и безпроблемно.