— Изчакайте — повтори той към Сано.
Сано зачака. Студът и влагата го пронизваха до кости и той започна да крачи напред-назад. Когато вече си мислеше, че изобщо няма да го пуснат вътре, портата се отвори. На прага стоеше друг страж, който се поклони и заяви:
— Господарят Ниу не е в града. Но господарката Ниу ще ви приеме.
Сано не се изненада, че владетелят Ниу отсъстваше, а съпругата му си беше у дома. Според закона всички даймио трябваше да прекарват четири месеца от годината в столицата, а останалата част от времето — в провинциалните имения. Освен това шогунът ги принуждаваше да оставят своите съпруги и семейства в Едо като заложници. Нещо повече — васалите бяха разделени на две групи, едната от които бе в Едо, когато другата пребиваваше в провинцията. Тези ограничения жестоко обиждаха гордите даймио, но особено резултатно предотвратяваха всякакви кроежи, заговори и бунтове. Грижата да поддържат две жилища изразходваше голямата част от богатството им и не позволяваше да заделят средства за военни цели. Мирът в страната се охраняваше строго и даймио плащаха със собствените си пари, с гордостта и свободата си[25]. И все пак Сано не очакваше господарката Ниу да го приеме. Повечето съпруги прекарваха дните си в покоите си и оставяха васалите на даймио да се занимават с домакинството и поминъка на семейството. Рядко приемаха непознати от противоположния пол. Любопитство и неувереност изпълниха сърцето на Сано.
Когато влезе, веднага забеляза, че яшики е организирано като военен лагер — постройките за воините и слугите бяха подредени в кръг. Разделяше ги просторен двор, кръстосван от десетки самураи, които охраняваха най-вътрешната част на имението — фамилната къща на Ниу. Други самураи подрънкваха оръжие в стражниците или просто седяха и бездействаха. Жилищата на висшите командващи — по-просторни и по-удобни, отколкото на прислугата, образуваха вътрешна стена. Застлана с чакъл пътека изведе Сано и пазача му до строго симетрично подредена градина. Зад нея се намираше представителната къща на имението — голяма постройка с измамно семпъл вид. Сано знаеше, че обикновено тези сгради представляваха комплекс от голям брой по-малки жилища, лабиринт от коридори, пресичащи се покриви, двойни стени и всякакви архитектурни изненади. Съзнанието му за пълната незначителност на собствената му личност отслаби доскорошната решителност. Как смее да безпокои с присъствието и с глупавите си въпроси такава богата и могъща фамилия?
Точно пред къщата под кокетен навес стояха няколко богато украсени и лакирани паланкина[26]. Двамата с пазача минаха покрай навеса и влязоха в просторното преддверие, където събуха обувките си и нахлузиха по чифт чехли. Сано остави меча си встрани при купчината други мечове, лъкове и копия. Етикетът изискваше самураите да влизат в частен дом невъоръжени. После стражникът го поведе в самата къща — първо прекосиха просторна приемна с голям подиум в отсрещния край, където при официални церемонии седеше самият даймио. Една слугиня тъкмо отваряше прозорците да проветри и Сано видя отвън издигната сцена за домашни представления на пиеси от театър Но[27]. Друг коридор ги отведе във втора приемна, откъдето се долавяха приглушени гласове. Когато двамата влязоха, стражникът коленичи и сведе глава в поклон.
— Йорики Сано Ичиро от канцеларията на магистрат Огиу — обяви той, изправи се и застана при вратата.
Сано също коленичи и се поклони. Когато вдигна глава, очите му срещнаха погледа на жената в центъра на подиума — очевидно най-знатната сред всички присъстващи.
Господарката Ниу бе впечатляваща фигура в яркото си кимоно на синьо-зелени пейзажи: тялото й бе снажно като на мъж; бялата шия, която се показваше от дълбокото деколте, можеше да съперничи на солидна антична колона, но лицето й притежаваше класическа красота — овално, с гладка кожа, тънък нос, бадемови очи и деликатни малки устни, покрити с алено багрило. Черните й коси бяха сресани назад и събрани в изящен кок. Сред тях нямаше нито един сив косъм. Изправената й стойка излъчваше увереност и зрялост. Само ръцете й — малки и фини, опровергаваха аурата на сила и власт. Господарката Ниу бе невероятно съчетание на противоположности — притежаваше женствена красота, но и почти мъжка физическа сила, беше покорната съпруга на най-могъщия владетел, но не позволяваше условностите да я изолират от света и от властта. На Сано му се прииска да узнае повече за нея. Повторно покланяйки се, той рече:
25
Според издадения от Токугава Йеясу през 1615 г. Закон за военно феодалните владетели, «независимите» феодали даймио нямат право също да участват в политически съюзи, да секат монети, да се женят без съгласието на шогуна, да строят кораби, да влизат в пряк контакт с императора или да общуват с чужденци — бел.ред.
27
Традиционна японска драма с музика и танци, изградена върху религиозни сюжети или легенди — бел.прев.