Выбрать главу

Изтощен, спря в края на отдалечен пристан надолу по течението. Беше подминал моста, но все още го различаваше в тъмното. Остави греблото и върза лодката за една от дървените колони на кея. Страхът отново го връхлетя, този път по-силно. Едо се простираше оттатък бледите фасади на складовете и му се струваше, че онези един милион души, които живееха там, не спяха, а го наблюдаваха. Той потисна паниката си и клекна пред вързопа. Внимателно разви престегнатите рогозки. Хвърли бърз поглед към небето — луната отдавна бе залязла и хоризонтът на изток розовееше от зората. На отсрещния бряг вече ясно се очертаваше силуетът на пристанището при складовете за дървен материал във Фукагава.

Обузда порива си да дръпне нервно последната рогозка, вместо да я разгъне внимателно.

Двете тела, свързани с въжета през китките и глезените, лежаха с лице едно към друго, а главите им бяха положени така, че страните им се опираха. Мъжът бе облечен в късо кимоно и памучни панталони — сигурен белег, че няма благородно потекло. Ниско подстриганите му коси ограждаха грубовато примитивно лице. Подпухналите очи и чувствените устни говореха за разгулен живот, за похот и алчност. Той заслужаваше смъртта си! И колко лесно успя да го подмами към гибел с обещания за богатства! Но жената…

Нейното невинно девиче лице светеше с прозирна белота под тънкия слой грим от оризово брашно. Изрисуваните с изящни тъмни линии обръснати вежди заслоняваха дългите ресници на притворените клепачи. Устните й бяха леко раздалечени и разкриваха два безупречни предни зъба. Потъмнени с туш според модата за дами от знатен произход, те проблясваха като черни перли. Дълги гарванови коси се спускаха почти до нозете й, а крехкото й тяло бе обгърнато от фино копринено кимоно.

С въздишка си повтори наум, че нейната смърт бе не по-малко необходима от тази на мъжа. Но при вида на красотата й мъчителна болка прониза сърцето му…

Стресна се от рязко потракване. Приближаваше ли някой? Ето пак — отчетливо потракване: две дълги, последвани от едно късо. Той си отдъхна. Някъде там часовой от нощната стража биеше дървеното си клепало, за да извести часа.

Извади изпод наметалото си малка лакирана кутийка и я мушна в пояса на жената. После подхвана двете тела и ги повдигна. Те се претърколиха през борда на лодката и водата ги погълна с приглушен плясък. Преди да успеят да потънат, той хвана края на въжето, с което бяха овързани китките им, омота го около дървената колона и го втъкна в една пукнатина. Хвърли последен поглед към труповете, които сега се държаха точно под повърхността на водата, замрежени от разпилените коси на жената, после извърна очи към моста и поклати доволен глава. Когато ги открият — а това сигурно ще е съвсем скоро, — всички ще си помислят, че са скочили заедно от моста и течението ги е понесло надолу, докато накрая са се закачили на колоната. А писмото в непромокаемата лакирана кутийка окончателно ще затвърди това впечатление.

Огледа въжето, за да се увери, че е добре затегнато. После отвърза лодката си и пое обратно в студа по дългия път нагоре по реката.

Първа глава

Едо[2]

Период Генроку[3], година I, месец XII

(тоест Токио, януари 1689 г.)

Йорики[4] Сано Ичиро[5], началник от силите на реда в Едо, яздеше бавно по моста Нихонбаши. Въпреки ранния час около него се носеше непрестанен поток от хора: градинари с кошници зеленчуци на път за пазара; продавачи на вода, нарамили кобилици с пълни ведра; купувачи и търговци, понесли огромни вързопи. Дъските ехтяха под стъпките на дървените обуща; въздухът трептеше от подвиквания и смях. Навалицата пречеше на Сано да си пробива път и дори отличителните му знаци на самурай не помагаха. Дорестата кобила, която яздеше, просто го издигаше над полюшващото се море от глави наоколо. Носеше два меча: единият — дълъг и извит, а другият — по-къс, подобен на кинжал. Видът им предизвикваше само някое и друго смотолевено «Хиляди извинения, почитаеми господарю!» и нищо повече.

Но Сано се наслаждаваше на прекрасното утро и на безгрижието си. Разходката му бе малко бягство от сивотата и еднообразието, които изпълваха дните му, откакто преди месец бе назначен за йорики. Твърде скоро Сано установи, че изпитва далеч по-малко удовлетворение да ръководи отдел в полицията, отколкото да обучава младежи или да изследва древни текстове, каквито бяха предишните му професии. Сега тези занимания му липсваха. А и нямаше как да упражнява любимото си хоби: да проучва разни неизвестни или необясними неща. И макар че по-скоро обстоятелствата и връзките, отколкото желанието или способностите го бяха запратили при блюстителите на закона, той възнамеряваше максимално да се възползва от положението. Затова днес реши да проучи поверения му район по-обстойно, да го опознае отблизо, а не да си седи в кабинета и да заверява отчетите на подчинените си. Сано отправи пълен с въодушевление взор към разкриващата се от моста панорама на Едо.

вернуться

2

Септември 1688 — март 1704 г. През периода процъфтяват културата и изкуствата. бел.ред.

вернуться

3

Старото име на Токио. Столица на Япония от 794 до 1868 г. е Киото (Хеянкио). бел.ред.

вернуться

4

йорики (яп.) — началник-отдел в силите на реда

вернуться

5

В японския език фамилията предхожда малкото име — бел.ред.