— Поднасям ви този скромен израз на моето уважение — и протегна към нея кутията със сладките. При съболезнователни посещения обичаят не допускаше пряко споменаване на смъртта. Темата можеше да бъде засегната едва след края на официалния ритуал.
— Вашият дар се приема с благодарност — гласът на господарката Ниу бе дрезгав, но мелодичен. Скръбта й за Юкико бе скрита с добре премерени жестове. Тя наклони глава. После се обърна наляво: — Еиичан?
Едва сега Сано забеляза другите в помещението. Обръщението на господарката Ниу не бе към някое дете, както предполагаше умалителното «чан»[28] а към едър мъж с месесто лице. Безстрастното му изражение първоначално бе заблудило Сано, че е просто слабоумен слуга, покровителстван по сантиментални причини, но пищната му черна копринена роба и скъпите мечове недвусмислено сочеха, че Еиичан е висш васал на даймио. Освен това Сано забеляза изключителна интелигентност в малките му изпитателни очи. Еиичан безмълвно протегна малък поднос, за да поеме дара на Сано и да му предложи традиционния ответен дар — украсена кутийка кибрит. После отнесе подноса на масичката до вратата и все така мълчешком се върна при господарката си.
— Дъщерите на владетеля Ниу — каза неговата съпруга и кимна към декоративната преграда в ъгъла на стаята.
През гъстата решетка Сано едва различи две неясни фигури. Всъщност не видя момичетата, а само краищата на две червени кимона на пода до преградата. Щом впери поглед в тях, една ръка дръпна полите и те изчезнаха. Той отбеляза наум, че господарката бе казала «дъщерите на владетеля Ниу», а не «моите». Значи са деца на някоя от наложниците.
— Разбирам, че сте дошли служебно, във връзка с Юкико — рече господарката Ниу.
— Да — Сано въздъхна с облекчение, че тя първа повдигна въпроса. — За съжаление трябва да ви обезпокоя с няколко въпроса.
Господарката Ниу сведе очи в знак на неохотно съгласие. Изражението й бе благо, но все така властно. Сано дълго бе обмислял въпросите си. В никакъв случай не биваше да издаде, че разследва убийство, а освен това трябваше много да се пази да не обиди фамилията Ниу. В същото време съзнаваше, че зад преградата дъщерите са наострили уши от любопитство.
— Бяхте ли изненадани от начина, по който госпожица Юкико напусна този свят? — попита Сано тихо и предпазливо.
— Да, разбира се — отвърна госпожа Ниу. После замълча за момент. — Но като поглеждам назад, трябва да призная с тъга, че е напълно в унисон с характера й.
Иззад преградата някой ахна — толкова тихо, че Сано едва долови познатия звук. Очевидно господарката Ниу го бе пропуснала.
— Много млади момичета се влияят от театъра, йорики Сано — продължи тя. — Както може би сте видели от бележката, която ви е показал съдията Огиу. Вие сте нов в силите на реда, нали?
— Да…
Репликата й го свари неподготвен. Сано смяташе, че само колегите му се интересуват от новостите и промените в органите на реда. Дори за миг не бе допускал, че господарката Ниу може да е така добре осведомена. Повечето жени не проявяваха интерес към държавните дела. Отново се запита кое всъщност правеше господарката Ниу по-различна.
Точно в този миг встрани се плъзна една врата и в залата на колене влезе слугиня с посуда за чай и чиния с оризови сладки. Тя се приближи и постави подноса пред Сано. Посегна да сипе чая, но ръцете й така трепереха, че го разля. Лицето й бе напрегнато и бледо, а очите — зачервени и подпухнали.
— Охиса! Веднага отнеси този поднос и донеси друг! — гласът на господарката Ниу бе рязък от неприкритото раздразнение.
Слугинята избухна в сълзи. Риданията й разкъсаха тишината. Тя взе подноса, но треперещите й ръце го наклониха и оризовите сладки се разпиляха по пода. Сано се пресегна да й помогне, озадачен от болезнената реакция, която предизвика упрека на господарката й. Или имаше друга причина — може би скръб по Юкико?
— Еиичан, погрижи се за нея — нареди господарката Ниу.
Въпреки едрия си ръст Еиичан се движеше неочаквано бързо и гъвкаво — прекоси стаята, събра сладките, сложи ги на подноса, взе го и изведе ридаещата слугиня за ръката, при това свърши всичко сякаш с едно-единствено движение. После все така плавно и безшумно зае мястото си до господарката, а цялото му лице бе замръзнало в безстрастна театрална маска. Еиичан приличаше на слабоумен, но бе енергичен, всеотдаен и умен — повече, отколкото някой можеше да допусне за него.
— Съжалявам за неудобството, което ви причини непохватната ми слугиня — каза господарката Ниу. После наклони глава и се намръщи, сякаш бе чула нещо, което не й хареса.
28
В японския суфиксът «чан» се добавя след личното име «ча» образуване на умалителни и гальовни имена — бел.ред.