— Какво да ви покажа? — попита грозникът. — Някои красиви пейзажи?
Той посочи към поредица картини на връх Фуджи през различните сезони. Сано проумя защо в магазина нямаше клиенти — гравюрите бяха ужасно грозни, нескопосани, в крещящи цветове и с размазани образи. Чудно как магазинът все пак се е задържал в занаята.
— Вие ли сте Окубата? — попита той.
— Да, аз съм. Но всички тук ми викат Любителя на вишни — с ироничен смях собственикът докосна моравия белег на устата си. После измъкна една гравюра от най-близкия рафт: — Може би предпочитате нещо по-класическо, господарю?
Сано хвърли бърз поглед към картината и трепна от възмущение: гравюрата шаржираше известната древна рисунка Ха гасен (Бой с оръжия), но вместо в схватка двамата самураи бяха изрисувани как се облекчават взаимно с разголени задници. При това неизвестният художник бе съсредоточил майсторството си върху хиперболизирането на «оръжията» им.
— Искрена почит към героичните ви предци — подсказа Любителя на вишни.
— Не, благодаря — Сано хвърли изпитателен поглед към собственика, за да открие някаква сянка от ирония или преднамерена злоба, но срещна само угодническото му изражение. — Всъщност дошъл съм да разговаряме за вашия работник Норийоши…
Сано се канеше да се представи, но Любителя на вишни възкликна:
— Аааа! Защо не ми казахте? — и кимайки съзаклятнически, го отведе към рафтовете в дъното на магазина. — За съжаление наскоро великият Норийоши си отиде от този свят. Ето това е последната му работа. Най-доброто му произведение, наистина. Харесва ли ви? Да?
Щом зърна гравюрата, Сано тутакси разбра как фирмата на Окубата си изкарваше парите. Продаваше шунга[31] — еротични картини, на избрани клиенти. Пейзажите на Фуджи бяха просто за параван. Картината на Норийоши изобразяваше двойка любовници във всевъзможни пози. До нея Сано зърна друга гравюра — този път прислужник помагаше на любовниците. Норийоши бе рисувал костюми, обстановка и гениталии с най-големи подробности. Една по-голяма шунга изобразяваше впечатляващо надарен самурай с разтворени поли на кимоното и гола девойка до него, галеща слабините му. Отстрани имаше надпис:
Сърца, отдадени взаимно, споделят ложето любовно. Чие лице девиче не би поруменяло и дъх не би се учестил, когато с ръка докосне парещата му възбуда?
Гравюрите бяха значително по-добри като рисунък от изложените в предната част на магазина. Цветовете бяха чисти и хармонични, изображението — изкусно. При това притежаваха особена чувственост, която обикновено липсваше в типичните шунга. Сано почувства, че се възбужда против волята си.
— Очевидно картините на Норийоши ще ви бъдат от полза в интимни мигове — заяви Любителя на вишни.
Този удар върху мъжествеността му го изтръгна от унеса. Собственикът бе или голям шегаджия или достатъчно глупав да не разбере, че подобни реплики може да засегнат клиентите му.
— Това не е ваша работа. — отсече Сано. — Не съм дошъл да купувам.
Представи се с името и титлата си и с искрено задоволство забеляза как лицето на Окубата пребледня и белегът му изпъкна още повече. Собственикът хвърли поглед към картините — отсъствието на червен цензорски печат върху тях недвусмислено определяше продажбата или притежаването им като нарушение на закона.
— Не се безпокойте за стоката си — побърза да поясни Сано. — Искам само да ми отговорите на няколко въпроса за Норийоши.
Окубата възвърна цвета на лицето си:
— Стига да мога, господине. Питайте каквото пожелаете.
За да го накара да се отпусне и да приспи подозренията му, Сано започна със съвсем невинен въпрос:
— Колко време работи за вас Норийоши?
— О, недостатъчно дълго.
Сано предупредително смръщи вежди. Любителя на вишни се сепна и почна да брои на пръсти:
— Норийоши беше с мен шест… не, седем години.
Достатъчно дълго, за да се опознаят добре, помисли си Сано.
— А що за човек беше?
— Обикновен. С две очи, един нос…
Раздразнението на Сано нарастваше. Той втренчи поглед в Любителя на вишни и заплашително докосна меча си. Собственикът опули очи и усмивката му изчезна. Явно осъзна, че е отишъл твърде далеч и побърза да се поправи:
— Норийоши бе изключително способен художник. И плодовит. Работите му се харчеха като топъл хляб. Ще ми липсва.
Сано поясни търпеливо:
— Всъщност имах предвид какво представляваше като човек. Общителен? Популярен?
Любителя на вишни се ухили: