— А, не особено популярен. Но… наистина имаше много приятели. Из целия квартал.
— Кажете ми имената им — Сано се зарадва, че нещата вървяха по-добре, отколкото бе очаквал.
Любителя на вишни спомена няколко мъже, все художници в чайните или гостилниците на Йошивара. Сано направи усилие да ги запомни.
— А жени? — попита той.
— Не, господине, поне доколкото знам. Освен младата дама, която умря с него…
Едва доловимо движение привлече погледа на Сано. Изражението на Любителя на вишни остана непроменено, но той неловко пристъпи от крак на крак. Това, както и неочаквано бързият отговор подсказаха на Сано, че търговецът лъже. Тялото и маниерите му го издадоха. За да притъпи бдителността му, Сано смени темата:
— Норийоши имаше ли роднини в града?
Нозете престанаха да се движат:
— Не, господине. Само в света на духовете. Беше ми споменал, че всички са загинали в Големия пожар.
— А кои бяха враговете му?
— Нямаше врагове, йорики — отвърна вежливо Любителя на вишни. — Всички го харесваха.
Сано погледна към нозете на търговеца, който отново запристъпя от крак на крак.
— По-добре ми кажете — настоя той. — Иначе ще го разбера от другиго и тогава… Нима мислите, че приятелите му — и той изброи имената, които Любителя на вишни му беше казал — няма да се разприказват?
— Хиляди извинения, господарю, но не разбирам за какво говорите — скръц-скръц — дъсченият под заскърца под нозете му.
— Коя е приятелката на Норийоши?
Любителя на вишни скръсти ръце пред хлътналите си гърди.
— Не искам да демонстрирам неуважение, йорики, но вие ме обвинявате в лъжа — очевидно решението му да блъфира го бе успокоило и сега краката му не помръдваха. — Или ме арестувайте и ме изправете пред съда, или — моля, напуснете магазина!
Сано затвори очи. Заля го негодувание към самия него. Какъвто бе неопитен, опропасти разговора. Сега вече Любителя на вишни нямаше да каже и дума. Не можеше да арестува Окубата само защото отказва да отговаря на въпросите му за човек, който официално се смяташе за самоубиец. Не можеше да го задържи дори за продажба на незаконни шунга, защото съдията Огиу недвусмислено бе заявил, че не желае подчинените му йорики да вършат работата на дошини. Освен това не биваше да рискува началникът му да научи, че разследва смъртта на Норийоши и Юкико без сигурни доказателства, че става дума за убийство.
— Не съм имал намерение да ви обиждам — отвори очи Сано с беглата надежда, че отново ще предразположи Любителя на вишни поне толкова, че да му покаже къде е живял Норийоши. — Не съм дошъл да ви арестувам или унижавам. Вие сте наистина изключително отзивчив и ви моля за една последна услуга. Може ли да видя къде е живял Норийоши?
— Разбира се — Любителя на вишни изглеждаше доволен, че вече има извинение да не говори за жените или враговете на Норийоши. Той плъзна встрани една част от стената, зад която се откри тъмен коридор. — Оттук.
Сано го последва по коридора към малък мръсен двор с паянтова барака и тясна веранда. В дъното стърчеше тоалетната, оградена с куп дърва и няколко керамични делви. Острият мирис на туш преобладаваше над познатите миризми на канал и стърготини. Любителя на вишни го преведе покрай бараката. През отворените врати Сано видя три еднакви стаички. Във всяка от тях по един художник стоеше надвесен над дървена маса. Единият дълбаеше с длето парче дърво. Другият мажеше с туш готов калъп и го притискаше върху бял лист хартия. Третият оцветяваше вече готова гравюра. Любителя на вишни спря пред затворената врата на четвърта стаичка:
— На Норийоши е — каза той и плъзна вратата встрани.
Сано влезе и бавно огледа ниския таван. Стаята бе съвсем малка — работната маса край една от стените заемаше по-голямата част от пространството и оставяше място за спане само на един човек. До масата на пода имаше отворено сандъче с инструменти — различни по размер ножове и длета. До него лежеше скица с туш — очевидно последното занимание на Норийоши. Сано хвърли поглед към скицата и се слиса. Пак беше шунга, но изобразяваше група пируващи мъже.
— Специално издание за специален клиент, ха-ха — Любителя на вишни се завъртя край лакътя на Сано, ухили се и потри ръце. — Самураите често проявяват интерес към тези неща, нали?
Сано не отвърна. Той самият никога не бе опитвал любов с мъж, нито пък имаше такова желание, но приемаше, че всичко, което хората правят в интимните си отношения, е приемливо, стига да не засяга някой друг.