— Сано сан! — възкликна Коемон и се отправи към него усмихнат. Поклони се ниско и поздрави: — Добър вечер.
Сано също се усмихна. С Коемон бяха отраснали заедно, но след ритуала фундоши ивай[34] за посвещаването им в мъжество приятелят му неизменно се обръщаше към него с уважението, полагащо се на сина на учителя.
— Какво ще кажеш? — попита Коемон с жест към групата.
Сано познаваше повечето от учениците, но видя доста непознати лица и нови оръжия.
— Времената са се променили — каза той.
Двамата с Коемон много пъти бяха увещавали стария Сано да включи и някои нетрадиционни оръжия в програмата на школата. Баща му обаче държеше на своето — само боят с мечове е достоен за истинския самурай.
— В днешно време трябва да си готов да посрещнеш врага си с всякакви оръжия и освен това как ще привлечем нови ученици, ако не предлагаме нищо ново? — рече Коемон и остави оръжието си настрана.
— Ти преподаваш изкуството на джите! — възкликна Сано.
Коемон сви рамене:
— Само най-основното. Не съм специалист.
— Хайде да опитаме заедно — Сано смъкна наметалото и шапката си и запретна ръкави.
Коемон започна съвсем бавно да показва на Сано как да отклони острието на насочения срещу него меч, как да нанесе контраудар, как да парира и да блокира атаките на противника.
Сано напредваше бързо — скоро майсторски завъртя оръжието и манкира с тънкото му острие удар под рамото. После блокира още един и светкавично мушна тъпия край във врата на приятеля си.
— А ако приложиш достатъчно сила… — замахна отново Коемон, — можеш дори да счупиш меча на противника си.
После си размениха оръжията и не след дълго Сано вече беше сгорещен и потен, изпълнен с енергия от приятните физически усилия. Беше му хубаво, че отново се е върнал в познатата тренировъчна зала. Когато свършиха, Коемон се обърна към класа и повиши глас заради врявата:
— Това е всичко за днес.
Учениците се поклониха на съперниците си и на Сано, после на своя сенсей и се втурнаха към вратата на съблекалнята.
— А къде е баща ми? — попита Сано, когато двамата с Коемон останаха сами. — Някъде навън по работа?
Коемон се поколеба:
— Днес не е идвал…
Безпокойството на Сано нарасна. Баща му не бе пропускал нито един работен ден.
— Какво има? — попита той.
— Не зная — Коемон избягваше погледа му, което означаваше, че е наясно какво не е наред, но не иска или не може да му каже.
Сано припряно се сбогува с приятеля си. Изведнъж промяната в програмата на школата придоби зловеща значимост. Защо накрая баща му бе отстъпил? Със свит на топка стомах Сано поведе коня си зад ъгъла надолу по тясната странична уличка. Стигна до къщата на родителите си и вкара коня в конюшнята. Другата клетка бе празна и това още повече засили тревогата му. Баща му от години предричаше собствената си смърт. Но фактът, че не бе събрал сили да замени коня си, починал преди няколко месеца, бе най-красноречивото потвърждение, че животът му е към своя край.
Сано се събу в преддверието, остави меча си и влезе вътре. В кухнята възрастната прислужничка Хана приготвяше вечерята — на печката вреше супа, а до нея къкреше гърне с ориз. На дървената маса имаше нарязани зеленчуци и два черни лакирани озена — вече наредени с купи, пръчици и чинии. Сано кимна на Хана в отговор на поклона й. Тя работеше за семейството още отпреди раждането му. В този миг от стаята се разнесе дълбока лаеща кашлица. Сано плъзна вратата встрани и я отвори.
Баща му лежеше сгушен под дебели завивки. Майка му стоеше до постелята и придържаше кърпата, с която той затулваше кашлицата си. Едвам си поемеше дъх, хриптеше и стенеше от болка. Майка му тихо редеше успокоителни думи и придърпваше края на завивките над мангала, за да сгрее болника. Газената лампа отпечатваше сенките им на стената.
— Отосан[35]! — извика отчаяно Сано. От много време насам баща му бе с разклатено здраве, но без видими признаци на влошаване. Сега Сано се стъписа, като видя колко зле изглеждаше баща му, откакто се разделиха миналия месец. — Отосан, защо не ми каза, че си болен? — Сано се приближи и коленичи до баща си.
Старецът поклати глава. Една измършавяла ръка се показа изпод завивката и немощно махна в отговор на въпроса му. Майка му отговори вместо съпруга си: