Метна се на коня и си даде сметка, че независимо от всичко нито за миг не се бе отказвал от намеренията си да продължи разследването.
— Един последен разговор няма да навреди — рече той на глас, предизвиквайки недоумението на конярите. — После спирам.
Въпреки това не можеше да се отърси от съзнанието за вина и от предчувствието за надвиснала опасност.
Нощна Йошивара се оказа много по-пищна, отколкото я бе запазил в спомените си. Под гаснещия пурпурен залез Наканочо искреше от живот и глъч. По стрехите проблясваха фенери. Гостилниците, разтворили широко врати, пръскаха апетитни аромати, за да изкушават минувачите. Дрезгав смях се носеше откъм чайните; всеки прозорец ограждаше жива картина на гуляещи мъже, които хвърляха през рамо чаши саке. Юджо в ярки кимона изпълваха витрините на публичните домове като сбирка екзотични пеперуди, а покрай тях непрестанно се точеха мъже с хищни погледи. Жените флиртуваха, а от осветените стаи зад тях звучеше музика на шамисен.
Сано с лекота откри Двореца на божествената градина — най-големия публичен дом. Над входа между два блестящи дракона бе опънат червен надпис със златни букви — името на заведението. Сано се промъкна през тълпата пред прозорците и се обърна с полагаемото се уважение към най-близката юджо — съвсем младо момиче в червено кимоно на бели знаци:
— Къде мога да намеря Глициния?
Червеното кимоно се нацупи леко:
— Глициния ли, господарю? Какво може да ви предложи тя, за разлика от мен? — превзетият й официален стил бе същият, който всички юджо в Йошивара използваха към своите клиенти. — Несъмнено воин, така мъжествен и личен като вас, би предпочел нежна девойка, току-що разцъфнала в пламенните багри на своята женственост.
Тя разлюля ветрило, свенливо скривайки лице зад него с отработен, професионален жест. Другите жени се изкискаха в очакване на отговора на Сано. Той отвърна:
— Не исках да ви засегна, уважаема, но трябва да говоря с Глициния.
Независимо от безсмислието на ласкателствата, отправяни от куртизанките, или от безсрамието на поканите им, мъжът винаги отговаряше галантно, като на дама от благороден произход. Всяко друго поведение противоречеше на традициите в Йошивара и предизвикваше гнева на собствениците, които гонеха грубите клиенти.
— Да говорите? Че кой идва тук да разговаря!
Нов изблик на смях.
Сано реши, че е най-добре да се представи:
— Аз съм йорики Сано Ичиро и трябва да разговарям с Глициния по работа. Можете ли да й пратите съобщение, че съм тук?
Червено кимоно не бе особено впечатлена, а напротив — раздразнена, че е пропиляла усилията си за някой, който не възнамерява да й стане клиент. Изоставяйки прелъстителния си маниер, тя каза:
— Други трябва да ви се подчиняват, йорики. Но аз не съм ваш слуга — останалите жени се изкискаха. — Освен ако… — презрителният й поглед се плъзна по него, преценявайки дрехите му. Високомерна усмивка изкриви ъгълчетата на устата й. — Освен ако имате достатъчно пари да си платите, а доколкото виждам, нямате.
— Моля ви — повтори Сано. — Много е важно. Трябва да разговарям с нея за Норийоши.
Щом спомена името на Норийоши, усмивката на Червеното кимоно в миг угасна. Тя кимна рязко, извърна се и направи някому знак. Появи се една слугиня и тя й прошепна нещо. Миг по-късно вратата се отвори и момичето се поклони на Сано.
— Вървете с нея — каза Червеното кимоно.
Сано прекрачи прага и се озова в преддверието на Двореца на божествената градина, където събу обувките си и остави мечовете си на рафта. В големия салон жените и клиентите им се бяха излегнали на разхвърляни по пода ярки копринени възглавници, бъбреха и се смееха. Встрани музикант изпълняваше на шамисен популярна любовна песен. Слугини обикаляха с подноси, отрупани с деликатеси, и сипваха саке. Сано прекоси това помещение, мина през една плъзгаща се врата и се озова на закрита веранда с изглед към вътрешна градина. Слугинята посочи една врата в левия ъгъл в дъното.
— Там, господарю.
Сано продължи по верандата и почука на указаната врата. Изчака. След дълга пауза се чу женски глас, който се насилваше да звучи ведро — това личеше дори в единствената изречена дума:
— Влезте.
Сано пристъпи вътре и се поклони. Жената бе коленичила пред лакирана тоалетна масичка.