Гласът на Огиу върна Сано към действителността:
— Вярвам, че се разбираме.
— Да, ваша светлост — отвърна Сано с усилие.
Огиу му бе припомнил, че има дълг към баща си и към Кацурагава. За да изпълни това свое задължение, той се бе съгласил да служи като старши началник в силите за сигурност на Едо. И сега нямаше право на възражения, непокорство или своеволия. Дълг, лоялност и синовна почит бяха главните принципи на Бушидо[12] — Пътя на воина — строгия кодекс, който определяше поведението на самурая. Честта на самурая, неговата най-висша и най-важна добродетел, изискваше стриктно спазване на този кодекс. Пък и в настоящата служба на Сано подчинението и покорството се ценяха повече, отколкото истината и справедливостта. Длъжен бе да се съобразява с желанията на вишестоящите за сметка на своите собствени.
Сано се почувства жестоко унизен от порицанието на Огиу. Никога повече нямаше да дръзне да напусне административния район, за да разследва лично делата, които се озоваваха на бюрото му. Отсега нататък тези дела щяха да си останат безлични думи и излишна хартия. Той се поклони отново в очакване Огиу да го освободи.
Но Огиу поде нова тема:
— Вниманието ми бе привлечено от един малък проблем, който трябва да бъде разрешен с най-голяма дискретност. Ще изпълниш точно каквото ти кажа.
Непривичната му прямота заинтригува Сано.
— Тази сутрин някакъв рибар извадил от реката два трупа — на мъж и жена — съдията сви тънките си устни в израз на отвращение. — Шинджу[13].
Любопитството на Сано нарасна. Двойни самоубийства от любов се случваха по-често дори от палежите, които Огиу току-що го бе посъветвал да остави на дошините. Разделени от кастови предразсъдъци любовници нерядко избираха позора публично да умрат заедно заради надеждата, че ще останат неразделни в будисткия рай. Защо сега Огиу искаше от него да се занимава с някакво си презряно шинджу?
Огиу отговори на неизказания въпрос:
— Ето какво бе намерено в дрехите на жената.
Той извади едно сгънато писмо от бюрото си и го подаде на Сано.
Сано се изправи, прекрачи през ширасу и пое писмото. Тънката оризова хартия изшумоля в ръцете му, когато го разгърна. Очите му пробягаха по думите, изписани с туш и изискан женски почерк:
Сано разпозна този пасаж от нашумяла пиеса в театър Кабуки[14], която разказваше за трагичната връзка на двама млади, обречени в своята невъзможна любов. Цитатът бе от песента им преди общата смърт. Сега вече знаеше защо Огиу искаше пълна дискретност при разнищването на този случай. Мъжът — Норийоши, бе селянин, както ставаше ясно от липсата на фамилно име и от добавената професия. Просто никой. А Юкико бе дъщеря на Ниу Масамуне, могъщия владетел на провинциите Сацума и Осуми и един от най-богатите даймио.
— Виждам, че оценяваш деликатността на положението — каза Огиу. — Тъй като причината за смъртта е очевидна, постарай се да приключиш със случая колкото се може по-бързо и без излишен шум. Погрижи се тялото на Юкико да бъде върнато на семейството й. Предупреди подчинените си, че най-сурово наказание чака всеки, който си позволи да огласи името или обстоятелствата около смъртта й. Колкото до този Норийоши… — Огиу взе една четка и топна връхчето й в мастилницата. — Норийоши ще бъде третиран според закона. Това е всичко, йорики Сано.
Сано бе обзет от противоречиви чувства. Огиу искаше от него да приключи този случай без всякакво разследване. Да запази в тайна самоличността на Юкико, но да опозори семейството на Норийоши, като изложи трупа му на показ — обичайна процедура при самоубийствата от любов. От друга страна, фактът, че Огиу така настоятелно изисква дискретност, събуди подозрението му. Интуицията му подсказваше, че трябва да се опита да разкрие истината, да проучи по-внимателно този случай на шинджу[15].
14
Популярна японска драма с пищни костюми и стилизирана игра, в която всички роли се изпълняват от мъже — бел.прев.