— Икономката каза, че е чула непознат глас някъде оттук.
— Вероятно си въобразява, дъртата глупачка.
— Не можем да поемаме този риск. Пронизително изсвирване разцепи тишината. Единият от стражите при портата напусна поста си и избърза към другите двама. Сано изтръпна — насочваха се към него. Вече се намираха на по-малко от стотина крачки. Той се обърна и хукна навътре в тъмната гора. Помъчи се да се движи безшумно, но не виждаше къде стъпва. Невидими клони издайнически шумоляха, а краката му неволно шляпаха в скрити от тъмнината локви.
— Струва ми се, че чувам нещо там.
Стражите се спуснаха след него. Покрай ухото му пропищя стрела и падна на земята с тих пукот. Друга се заби в дървото, което току-що бе подминал. Сано се просна по очи на земята и остана да лежи неподвижно. Стъпките на стражите също спряха. После започнаха да се приближават предпазливо и крадешком. Сано продължи напред пълзешком и едвам успя да сподави вика си, когато внезапно се търкулна надолу по някакъв стръмен наклон. Удари се в каменистата земя. Наблизо проблесна малък поток, а на брега му Сано успя да различи огромен дънер. Корените му образуваха хралупа при самата вода. Той се сгуши вътре.
Тихи стъпки спряха над него — тримата стражи. Лампите им хвърляха жълта светлина над потока. Сано затаи дъх от страх, че могат да видят тънката струйка пара от издишания въздух. После някой каза:
— Май че дойде насам.
— Не — рече друг глас. — Сигурно е прескочил оградата.
Трети глас:
— Ще продължим да търсим, докато се уверим, че няма никой. Нали помните какво нареди младият господар… никакви натрапници.
Гласовете постепенно се отдалечиха и заглъхнаха. Сано изпълзя от скривалището си и надникна отвъд баира — светлините подскачаха между дърветата. Той си отдъхна. Тогава му хрумна нещо. Без тримата, които бяха хукнали да го търсят, къщата оставаше не чак толкова строго охранявана. Освен това всички щяха да очакват «натрапникът» да се отдалечава, а не да се приближава към нея. Можеше да мине под постройките и да се отправи към стената от другата страна на портата.
Сано започна бавно да се придвижва към къщата. Пристъпваше предпазливо, за да не вдига шум. Стигна до края на сечището. Залегна там и внимателно огледа къщата.
Стражникът при входната врата бе останал на поста си и се взираше след другарите си. Друг пазач охраняваше страничната стена на вилата. Сано го изчака да направи две обиколки, за да схване модела на движение. Вървене към предната част на къщата, спиране, оглеждане, завой, вървене покрай страничната стена, покрай закрития коридор до павилиона, завой и обратно. Изчака, докато пазачът стигна мястото за завой при павилиона, притича приведен през откритото пространство и се шмугна между подпорите на къщата. Мина под страничната къща и покрития коридор и стигна до шинден. Чу приглушени гласове и скърцане на дърво над главата си. Господарят Ниу и гостите му. Допълзя до задния ъгъл на шинден и надзърна изпод къщата. Не видя никого нито на задната веранда, нито в градината. Измъкна се изпод дъските. Гласовете, долитащи през хартиените прозорци между решетките, се усилиха. Мъжете говореха развълнувано, не се изслушваха и думите им не се разбираха. Окуражен от шума в къщата, Сано проби дупка в прозореца и предпазливо долепи око.
Газени лампи и мангали с дървени въглища изпълваха просторната стая с трепкаща светлина и приятен дим. В средата седяха в полукръг двайсетина мъже и спореха, забравили напълно за всичко около себе си. Сано разпозна в тях някои от мъжете, с които господарят Ниу се бе срещнал в работилницата за мечове и в школата за бойни изкуства. Значи чрез тези «случайни» срещи е целял да събере мъжете на това съвещание. Сега те стояха срещу него, а той бе коленичил пред тях с гръб към богато изрисуван параван. Настъпи тишина. Сериозното изражение по всички лица и осезаемото напрежение в стаята сочеха, че това не е събиране по обикновен повод. Освен това мъжете бяха въоръжени, което противоречеше на обичая за пребиваване в частен дом. Сано едва не подсвирна от изненада, когато разпозна гербовете на кимоната им — на клановете Маеда, Дате, Хосокава и въобще на всички по-важни владетели, с изключение на рода Токугава.
— Мисля, че планът е твърде рискован — заговори мъжът от фамилията Маеда. — Едва ли ще успее. Предлагам да обсъдим отново другите възможности.
Останалите тутакси го подкрепиха с гневни възгласи.