Когато свършиха, господарят Ниу се изправи:
— Едно стихотворение, с което ознаменуваме този случай — обяви той и лукава усмивка повдигна крайчеца на устните му. Той размаха навития свитък и изрецитира:
Сано не бе чувал това стихотворение. Стори му се нескопосано и смисълът му убягна. Но заговорниците го посрещнаха с възторжени викове и смях. Господарят Ниу продължи да крещи обидни епитети срещу клана Токугава и възпламени у хората си още по-голям гняв. Къщата ехтеше от виковете им.
После внезапно шумът вътре стихна. Сано надникна отново през дупката. Видя, че в стаята бе влязъл единият от стражите.
— Какво има? — попита господарят Ниу.
Пазачът се поклони.
— Съжалявам, че ви прекъсвам, господарю, но трябва да ви предупредя, че в района е проникнал нарушител. За малко да го хванем в гората, но успя да се измъкне.
Сано замръзна.
— Шпионин? — ахна един младеж от клана Хосокава.
Последва порой от тревожни въпроси и окайвания:
— О, не! Нима сме разкрити? Кой ни е предал? Какво ще правим сега? — изглеждаха толкова млади, толкова лесно се въодушевяваха и поддаваха на страха, че Сано се запита как ли биха осъществили какъвто и да било план.
Господарят Ниу пристъпи към предната част на подиума. Не проявяваше никакви признаци на страх.
— Глупци! — възкликна той с подигравателен смях. — Защо си губите времето да се вайкате? Просто излезте, убийте го и той няма повече да ни създава неприятности.
— Точно така! Хайде!
И мъжете се втурнаха навън с извадени мечове.
— И не търсете само в западния край на гората… огледайте целия район — извика след тях господарят Ниу.
Сано не изчака кръвожадната орда да се изсипе от къщата. Обърна се и хукна обратно през гората право към зида. Изкатери се по оградата и скочи от другата страна — в мрака на сигурността, която се простираше извън вилата на Ниу.
Двадесет и втора глава
Майсторът на мечове, облечен като шинтоистки свещеник, измъкна с клещите си нажежен до червено къс стомана от пещта. Помощникът му хвана другия край и прегъна на две гъвкавия метал. После двамата започнаха да го коват с тежките си чукове. Всеки удар отекваше звънко в ясното утро. Чираци се суетяха около тях и носеха вода за каляването.
Сано стоеше облегнат на ниската дървена ограда и местеше поглед от работилницата към уличката. Щом се приближеше жена, той се изправяше в очакване, но щом видеше, че не е Охиса, отново заемаше предишната поза.
Хората на господаря Ниу не успяха да го хванат предната нощ. Горещата баня и краткият, но здрав сън в една крайпътна странноприемница го ободриха и изпълниха с нови сили. Препасан с двата си меча, се чувстваше готов да посрещне с успех всяко предизвикателство на новия ден. В душата му покълна надежда — че ще възвърне предишния си пост на йорики, че ще осуети заговора срещу правителството, че ще възстанови семейната чест…
Пладне дойде и отмина. Уличките утихнаха, докато майсторите обядваха, и после пак се оживиха, щом всички се върнаха на работа. Охиса още я нямаше. Оптимизмът на Сано започна да гасне. Опита се да й измисли разни извинения — младият господар е решил да остане по-дълго във вилата и е задържал прислугата; господарката Ниу или друга дама са я забавили с някоя задача; нещо се е случило в имението и Охиса не може да се измъкне… А може да е променила решението си. Или да е била разкрита и насила принудена да мълчи. Така или иначе, ако тя не дойде, той губи шанса си да възстанови семейната чест и надеждата да спаси баща си.
В един миг го обзеха паника и безразсъдство и той хукна по Нихонбаши към имението на даймио Ниу. Тъкмо наближаваше портите, когато те се отвориха. Надеждата проблесна и после отново угасна. Отвътре излезе не Охиса, а самурай на кон. Сано изтръпна.
Беше Ниу Масахито.
За един миг Сано трябваше да претегли шансовете си. Можеше да чака Охиса, без да е сигурен, че тя ще се появи, или да последва господаря Ниу и да научи нещо повече за заговора. Желанието да действа се оказа решаващо и той забърза след младия господар. Този път следенето се оказа по-трудно от предния ден. Макар че Сецубун официално започваше едва по тъмно, улиците на Нихонбаши вече се пълнеха с шумни тълпи в празнично настроение, готови за веселба.