— Благодаря — Сано хвана с клечките една полужива скарида от порцията си и я лапна премлясквайки, за да накара готвача да го остави на мира. Бе пропуснал отговора на дебелака.
— Лесно е да кажеш: «Не се тревожи» — избухна Любителя на вишни. — Ама ти не се чудиш как да си спасяваш кожата…
Сано изяде скаридите, без да усети вкуса им. Сега чак проумя значението на големия вързоп, паническото бягство и нуждата от пари и от лодка. Някой бе изплашил Любителя на вишни дотам, че да иска незабавно да изчезне от Едо. Господарят Ниу ли? Може би търговецът на шунга бе получил от него не пари, а смъртна заплаха? Сано отново не чу отговора на дебелака.
— Трябва да тръгна незабавно — каза Любителя на вишни. — Казвай къде са парите, които ми дължиш?
Готвачът плъзна към Сано още две чинии и обяви на висок глас:
— Риба тон и спарид.
Сано вдигна ръка в знак, че не иска повече. Видя как дебелакът извади изпод широкото си наметало малка кесия и я подаде на Любителя на вишни. Сано се сепна — ръцете, които я държаха, бяха твърде бели, тънки и грациозни за такъв грамаден човек. Освен това му изглеждаха познати. Внезапно си представи как държат ветрило вместо кесия. Взря се по-внимателно в дебелака и замръзна.
Сивата перука и подплатеното облекло успешно променяха възрастта и телосложението, а лицето изглеждаше пълно вероятно защото бе натъпкал памук в бузите и ноздрите си. Но не можеше да скрие ръцете си. Именно те разкриха на Сано истинската му самоличност. Дебелакът бе не някой друг, а самият Кикуноджо, великият актьор от театър Кабуки.
Сано се извърна, преди Кикуноджо да го бе познал. Да, беше го изключил като заподозрян, но внезапната му поява тук поставяше твърде важни въпроси. Актьорът очевидно лъжеше, че е престанал да плаща на изнудвачи, значи може да е излъгал и за другите неща. Наистина ли тайната му любовна връзка бе с омъжена жена… или с Юкико? Възможно ли е да е убил нея и Норийоши, защото се е страхувал, че някой от тях може да го издаде на семейство Ниу, които със сигурност биха го унищожили? Той ли бе преследвачът на Сано по Токайдо и той ли бе убил Цунехико?
В това време Любителя на вишни отново взе думата:
— … не трябваше да му искам повече пари… не знаех колко опасно… ще ми клъцне гръцмуля, ако не изчезна веднага…
След това сниши глас до нервен шепот, но Сано разбра какво имаше предвид. Господарят Ниу бе отказал да търпи повече изнудване. Вярваше ли търговецът на шунга, че господарят Ниу е убиец? Ако се съдеше по страха му, да. Но тогава защо е рискувал да го изнудва?
Кикуноджо измърмори нещо.
— Но първоначално идеята не изглеждаше лоша! — Любителя на вишни изостави предпазливостта и отново се развика: — Мислиш ли, че съм толкова глупав да вървя по стъпките на онзи нещастник Норийоши? Просто поисках да ми се увеличи комисионата. Заради онова момче, убитото. Платих цяло състояние на семейството му, за да не се оплачат в полицията. Откъде да знам, че господарят… — той се усети и зашептя — … ще си помисли, че и аз съм информатор на мецуке и искам парите, за да не издам заговора на властите?
Сано замалко да се задави с хапка риба. Никога не бе допускал, че Норийоши е бил информатор на шпионите на шогуна. Тази неочаквана новина засилваше неимоверно мотива на владетеля Ниу. Колко по-опасни бяха сведенията в ръцете на един информатор, отколкото на един най-обикновен изнудвач!
— Заговорът на двайсет и единия… и всички са на тази възраст — все по-истеричен, Любителя на вишни нямаше спиране: — Всички по-млади синове на даймио. Норийоши каза, че искат да възвърнат някогашната слава на своите кланове. Опасно, и още как! Владетелят Ниу е луд за връзване и няма да се спре пред нищо, докато не постигне целта си — Любителя на вишни надигна бутилката саке, пресуши я, закашля се и избърса устата си. — Норийоши каза, че колкото и да изглежда невъзможно, те ще успеят! Каза още…
Хайде, давай, мислено го подкани Сано. Вече знам кои са, знам и какво искат. Кажи ми какво възнамеряват да правят.
Сякаш в отговор Любителя на вишни каза:
— Те наистина ще извършат покушение… върховната държавна измяна!
При тези думи Сано потръпна от ужас. Значи заговорът на двайсет и единия целеше убийството на шогуна! Милостиви Буда! И какво ще стане после? В най-добрия случай гневът на Токугава ще се изсипе върху всичките им родственици. В най-лошия — всеки от великите даймио ще претендира за овакантения пост на върховен военен диктатор и ето ти нова гражданска война. Лудост!