— Бъди смело и послушно момиче — добави майка й, свеждайки глава, за да скрие сълзите си.
Девойката въздъхна отново. Толкова й беше мъчно, така копнееше да се върне у дома!
Изкривените от артрит пръсти на Ясуе отдавна вече не можеха да стискат иглата. Охиса знаеше, че я държат на тази работа, за да уведомява господарката за всичко, което става в помещенията на прислужничките.
До Ясуе седеше слугинята Оаки. Набита, сурова, с огромни ръце, които изглеждаха достатъчно силни да извият волски врат. Другите слугини я отбягваха, защото ги ковладеше и за най-малкото прегрешение. Веднъж беше хванала помощника на готвача да краде ориз от килера. Преди да го отведе при господарката, му беше счупила ръката.
Охиса чуваше как другите слугини бързат да свършат с предпразничното почистване на къщата. Децата крещяха и се гонеха по коридорите. От женското крило долиташе смях. Там дъщерите на даймио мереха новите одежди, с които щяха да се пременят тази вечер за празненствата. Охиса се бе надявала, че във всеобщата суматоха ще успее да се измъкне тайно и да отиде на срещата със Сано. Но ето че й бяха възложили тази работа и сега нямаше как да се измъкне незабелязано. Господарят Ниу никога не бе разговарял с нея, нито бе показвал по някакъв начин, че знае за тайната й. И въпреки това от смъртта на Юкико насам Охиса чувстваше, че я следят непрестанно. А откакто се върна тази сутрин от лятната вила, мрежата на наблюдението се затегна съвсем. Ясуе и Оаки я посрещнаха на прага и нито за миг не я изпускаха от очи.
Сега тя хвърли към тях напрегнат поглед. Какво ли ще стане, ако изведнъж скочи и хукне? Дали Оаки ще й счупи ръката? Или просто Ясуе ще уведоми господаря Ниу? А може би той ще заповяда да я убият? Охиса знаеше, че за предателство към господаря заслужава да умре. Но предната нощ пак сънува госпожица Юкико — тъмни умоляващи очи, смъртнобледо лице, дълги черни коси, виещи се в бурни води… Щом йорики Сано смята, че тя може да даде покой на този тъжен призрак, като му помогне да изправи на съд младия господар, тогава тя с охота ще го направи. Пък и той я убеди, че това е единственият начин да предпази семейството си от гнева на господаря. Само трябва да измисли някакъв начин да се отскубне от своите пазачи.
Откъм коридора прозвучаха гласовете на две слугини:
— Изчисти ли павилиона в северната градина?
— Не. Мислех, че ти си го поела.
— Я по-добре да се захващаме веднага. Иначе господарката ще се ядоса.
Северната градина беше близо до задния вход.
— Може би трябва да им помогна — предложи хрисимо Охиса.
Ясуе се намръщи.
— Ти ще стоиш тук.
Девойката видя как Оаки кимна самодоволно, и усети, че сърцето й се сви от безпокойство. После й хрумна блестяща идея. Стана и се поклони с невинна, смутена усмивка.
— Къде тръгна? — попита рязко Ясуе.
— Към мястото за усамотение, моля — каза тя, като назова тоалетната с приетия за дамите евфемизъм.
Ясуе сви устни, очевидно подразнена, че не може да откаже на подобна молба.
— Добре, гледай да не се бавиш много-много. Оаки, иди с нея.
Под сянката на своя мрачен ескорт Охиса отиде до тоалетната за слугините — малка пристройка встрани от голямата къща. Девойката затвори вратата на тясната стая без прозорци и изрече наум кратка молитва.
После със свит от погнуса стомах запретна полите си и ги овърза около кръста, за да не й пречат. Само ако можеше да си сложи обувките. Но по-добре да избяга боса, отколкото никак. Пое си въздух и коленичи пред дупката на тоалетната.
Въпреки честото почистване и щедро ползваните ароматни билки от отвора се носеше тежка миризма на урина и изпражнения. Охиса надникна в полутъмното отделение под повдигнатия под и видя пълен до половината леген. Потисна спазъма да повърне, седна и плахо спусна краката си в отвора.
Височината на пространството отдолу бе доста по-малка от собствения й ръст. Вкопчила се в ръба, Охиса задържа дъха си и се опита с крак да определи къде е легенът. Намери го и докато се спускаше, се залюля назад, за да не стъпи в него, но не прецени правилно разстоянието. Кракът й ритна легена и го преобърна. Лепкави нечистотии опръскаха краката й и напоиха чорапите й. Зловонието я задуши и тя повърна. Затисна с ръка уста, молейки се Оаки да не е чула шума и да не отвори вратата. Мракът й пречеше да се ориентира. Къде беше вратичката, от която слугите изнасяха легена да го почистят? Протегна ръце, напипа я и успя да я отвори. Измъкна се навън, забравяйки преди това да се увери, че никой не гледа. Свободна! За миг остана легнала на земята. Вдишваше с облекчение чистия въздух. После с усилие се изправи на крака, спусна кимоното си и побягна. От страх мускулите й омекнаха, а сърцето и заби до пръсване. Черпеше сили и смелост единствено от мисълта за майка си и баба си. След като двамата със Сано се явят пред съвета на старейшините, ще се прибере у дома завинаги. Повече никога няма да се върне в имението на фамилията Ниу.