— Много ценна, значи? — стражът се облегна на копието си. — Я тогава обяснете за какво се отнася. Аз ще се погрижа да стигне, до когото трябва.
Сано поклати глава.
— Трябва да разговарям с мецуке лично.
— Не е възможно — стражът изостави привидната си любезност и тонът му стана рязък. — Оставете съобщение и ако мецуке искат да ви видят, ще ви повикат. Или се махайте. Тук си имаме работа — и му обърна гръб.
Сано бе успял да изтръгне още една информация от Любителя на вишни, преди да освободи подгизналия и побеснял търговец на шунга — самоличността на мецуке, комуто Норийоши бе докладвал. Но Любителя на вишни не беше сигурен дали точното име бе Йодо Икиу или Тода Икиу. Сано реши да рискува:
— Тода Икиу ще ви вземе главите, ако не ме отведете при него незабавно.
Стражът тутакси се обърна.
— Ама ти ли си агентът на Тода? — намръщеното му лице се отпусна и се разля в разбираща самодоволна усмивка. Потропа с копието по портата и отвътре излезе още един пазач: — Отведи този човек при Тода Икиу.
Другият направи знак на Сано да го последва. Зад портите няколко стени оформяха квадратно ограждение, замислено като капан за нахлуващи вражески сили, успели да пробият външната отбрана на замъка. На пост стояха най-малко още двайсетина стражници, строги и неподвижни. Те взеха мечовете на Сано и го претърсиха за скрити оръжия. После отвориха друга врата, която отвеждаше в просторен закрит двор, изпълнен с безброй поставки за мечове, лъкове, копия и мускети. Тук вътре имаше втори ров, над него — мост, а зад тях се издигаше още една стена. Преминаха през една последна врата, която ги отведе до вътрешната ограда на самия замък. Там няколко отряда стражи охраняваха луксозна на вид градина с чинари, пинии и големи обли камъни. Широка, застлана с чакъл алея водеше до самия дворец.
Сано спря неволно, за да се наслади на тази гледка, която никога не се бе надявал, че може да види. Ниският, разгърнат по площ дворец беше с бели хоросанови стени и тъмни кипарисови греди, врати и капаци на прозорците. Над тъмния керемиден покрив се издигаха различни по височина кули, всяка от тях увенчана с позлатен дракон. Строг и елегантен, дворецът тънеше в спокойствие, далеч от гъмжащите улици на Едо. Само далечни тонове от музика и приглушеният шум от фишеците нарушаваха покоя — някъде зад стените вече празнуваха Сецубун. Стражникът го побутна:
— Побързай!
Прекосиха градината и минаха през богато украсената с дърворезба врата на двореца. Пазачът го поведе по много тесен, сумрачен коридор и от него — през единствената отворена врата. Вътре прегради от дърво и хартия деляха просторното помещение на десетки малки отделения, всяко със собствен прозорец. Минавайки покрай тях, Сано видя писалища и лавици, отрупани с книги, свитъци, кутии за съобщения и принадлежности за писане. По стените висяха карти, някои от тях закрепени с цветни кабарчета. Значи това бе седалището на разузнаването. Стелеше се тежък мирис на тютюн, но мецуке сега не бяха тук. Повечето прозорци бяха със спуснати капаци, никъде не горяха лампи, с изключение на последното отделение в дъното.
Там пред стена от рафтове стоеше облечен в черно мъж. При звука от стъпките им той спря да подрежда един ред книги, обърна се и попита:
— Какво има? Кой е този човек?
— Един от вашите информатори, Тода сан — отвърна с изненада пазачът.
Сано се взря с любопитство в Тода Икиу — първия мецуке, когото срещаше в живота си. Рядко бе виждал толкова труден за характеризиране човек. Тода не беше нито висок, нито нисък, нито дебел, нито слаб, на неопределена възраст, с правилни черти, без видими дефекти или достойнства — изобщо лице, което трудно можеш да запомниш. Сигурно тази пълна липса на отличителност е главното преимущество за човек с професията на Тода.
— Той не е мой информатор — каза Тода с уморен глас, — никога не съм го виждал.
— Но… но той каза…
Тода го прекъсна.
— Не ме е грижа какво е казал. Отведи го. И се погрижи днес да нямам повече посетители. Ще се справиш ли или да разговарям с началника ти?
Лицето на стражника помръкна.
— Хайде, тръгвай — каза той и бутна Сано към вратата. — Ще се разправям с теб навън.
— Почакайте — обади се Сано. — Тода сан — той се поклони. — Моля ви, отделете ми само минута от времето си. Разполагам с важна информация… Заговор срещу шогуна… Свързана е с починалия наскоро Норийоши, вашия информатор…
Искрица интерес съживи очите на Тода.