— Добре — отвърна той. — Но само една минута.
Когато останаха сами, Тода коленичи и направи знак на Сано да стори същото.
— Представете се, за да знам с кого разговарям.
Сано назова името и потеклото си. Тода се навъси и каза:
— Вие не сте ли онзи йорики, когото наскоро съдията Огиу уволни?
— Да — призна Сано. — Но ви моля да потиснете предубежденията си към мен и да изслушате това, което имам да ви кажа. После решете дали говоря истината — и без да чака позволение, се впусна в своята история още от самото й начало.
Безличният Тода все пак имаше една особеност. С върха на десния си показалец той разсеяно поглаждаше един по един ноктите на лявата си ръка. Когато Сано млъкна, мецуке остана втренчен в лицето му цяла вечност. Накрая каза:
— Значи вие твърдите, че Ниу Масахито, а не екзекутираният борец Райден е убил Норийоши, за да му попречи да разкрие заговора на двайсет и единия?
— Точно така.
Дали мецуке му вярваше? Безстрастният му тон не изразяваше нищо. Сано се опита да се окуражи с това, че Тода все пак не го изхвърли веднага. Сети се, че трябва да покаже сандала и въжето. Извади ги и ги остави на пода.
— Ето ви моето доказателство.
— Смятате също, че младият владетел Ниу е убил собствената си сестра, или защото е разкрила конспирацията, или защото е станала очевидец на убийство. И че убийството на вашия секретар всъщност представлява неуспешен опит да бъде отнет собственият ви живот и той отново е дело на владетеля Ниу?
— Да.
Тода кимна бавно и пак започна да поглажда с пръст ноктите на лявата си ръка.
— Много оригинална измислица — измърмори.
Сърцето на Сано се сви.
— Вие не ми вярвате — мислено се наруга за абсурдните си надежди.
— Моите извинения, че подлагам на съмнение правдивостта на сведенията ви, Сано сан — каза Тода. — Виждам, че искрено вярвате на своята история. Мотивите ви са ми напълно ясни, дори и да не ги отчитате. Първо, търсите отмъщение срещу фамилията Ниу заради онова, което според вас е техният принос във вашата зла участ. Второ, искате да докажете, че знаете по-добре от бившия си началник как да разкриете едно убийство. И, трето, желаете да облекчите съвестта си във връзка със смъртта на секретаря си. Как очаквате някой да ви повярва?
— Не! — извика Сано. — Не съм измислил всичко това и вие грешите…
После спря, защото си даде сметка, че Тода го бе лишил от доверието си в момента, в който бе чул името му. Тази несправедливост го изпълни с възмущение, но той овладя емоциите си с ясното съзнание, че сега има по-важни грижи от наранената си гордост. Не можеше да позволи на Тода да се настрои още повече.
— Преди да отхвърлите сведенията ми, поне разследвайте владетеля Ниу и неговите приятели — помоли той. — Заради шогуна. Ако съществува и най-малка вероятност за покушение, не трябва ли да му съобщите?
— Шогунът е добре охраняван. И то срещу действителни заплахи. Военната му мощ е абсолютна и група заговорници, каквито вие описвате, дори и наистина да съществуват, нямат никакъв шанс за надмощие. Освен това мога да ви уверя, че клановете на даймио, в това число на владетеля Ниу, имат огромна изгода да поддържат настоящия режим. Те управляват своите провинции и голяма част от богатството на страната. В една война срещу клана Токугава биха изгубили всичко.
— Заговорниците са безразсъдни и амбициозни и не притежават инстинкта за самосъхранение на бащите си — възрази Сано. — А и младият владетел Ниу не е от онези, при които логиката ръководи поведението. Вероятно заради лудостта в семейството…
— Ние отдавна сме информирани за склонностите на младия Ниу. Няма нещо, което да ни кажете за него, без то вече да не ни е известно. Ниу Масахито не представлява заплаха за шогуна.
— Вероятно подценявате младия Ниу заради недъга му — настоя Сано.
Но Тода придоби още по-отегчен вид и поклати глава. Стана, отиде до лавицата и извади един тефтер. Коленичи отново и го разгърна в скута си.
— Ниу Масахито — проследяваше с пръст редовете, които четеше: — Роден с недъгав десен крак поради… — цитира мнението на лекарите и астролозите, присъствали на раждането му. — Живее с майка си в Едо, защото баща му не желае да го вижда… — Тода отгърна няколко страници. — Петнайсетгодишен убива един ронин в дуел, предизвикан от самия него. Същата година оглавява банда, която напада селище на ета и убива десет души. На шестнайсетгодишна възраст пребива до смърт един момък проститутка, в резултат на което завинаги му е забранено да стъпва в Йошивара. Оттогава му водят момчета в лятната семейна вила в Уено. Предпочита мастурбация и повърхностно нараняване на партньора пред реално съвкупление. На седемнайсетгодишна възраст…