Списъкът продължаваше още дълго. Инцидент след инцидент, един от друг по-шокиращи, изпълнени с най-лични подробности от живота на владетеля Ниу. Отвратен от ексцесиите на младия господар, Сано се възхити от богатата информация, която мецуке бяха събрали. Може би наистина знаеха всичко, което заслужаваше да се знае за младия Ниу. Може би заговорът бе просто една игра, подхваната от група млади безделници?
— Всички тези инциденти са потулени благодарение на парите и властта на фамилията — приключи Тода. — Но това не ни попречи да се сдобием с информация за тях. Сега вече се убедихте, надявам се, че разполагаме с достатъчно сведения, за да преценим характера на владетеля Ниу. Не го подценяваме, но не го и надценяваме.
— Убедени ли сте, че шпионската ви мрежа действа достатъчно добре? — попита Сано. — Защо наемате изнудвачи за информатори, като Норийоши?
— Норийоши не беше наш информатор. Просто от време на време го държахме под око, както постъпваме с всички обитатели на Йошивара, които имат вземане-даване с високопоставени граждани. Но никога не е бил на служба при мен. Както сам изтъкнахте, от изнудвачи не се получават доверени информатори.
Сано се втренчи в Тода озадачен. Беше сигурен, че мецуке лъже. Но защо? Заради престижа? Да защити мрежата?
— Вие ми разрешихте аудиенция само защото знаех, че Норийоши е работел за вас — напомни той на Тода.
Ироничното отрицание в жеста на Тода за миг разклати убедеността му в собствената му версия. Нима наистина си бе измислил всичко? Значи и в съвета на старейшините няма да му повярват, ако се яви пред тях без Охиса.
— Бяхте готов да ме изслушате, докато не разбрахте кой съм…
— Разреших ви аудиенция, защото щеше да бъде немарливост от моя страна да не обърна внимание на твърдението ви, че разполагате с нещо важно за нас — поправи го Тода меко. — Противно на вашето мнение с радост приемаме достоверна информация от всякакви надеждни източници. Проучваме всичко, което оправдава едно разследване. А сега, Сано сан, надявам се, ще ме извините — той плесна с ръце, за да повика стражника. — Вашата минута изтече. Приятен ден.
Премръзнал, гладен и почти в несвяст от умора, Сано забави крачки, наближавайки махалата на родителите си. Колкото и да не му се щеше да види баща си отново, все пак предпочиташе уюта и сигурността на родния дом пред тъжната безличност на странноприемницата. Освен това вече нямаше сили да се добере до която и да е от тях. Физическото изтощение бе съчетано с не по-малко изнурителното съзнание за пълно поражение.
Сега трябваше да признае, че собствената му амбиция, заради която бе пожертвал амбицията на баща си, се бе оказала безплодна. Добра се до истината, но не съумя да извлече смисъл от нея. Разкри планирано от младия Ниу покушение срещу шогуна, но не можеше да го осуети. Неизпълненото обещание на Охиса провали и последната му надежда за успешен край на това разследване. Без нейните свидетелски показания оскъдните му улики — къс въже и скъсан сандал — не струваха и пукната пара. Смъртта на Цунехико, Норийоши и Юкико щеше да остане неотмъстена.
Това е краят, каза си той. Ще трябва да се върне към живота, който бе водил, преди да стане йорики. Нека версията за справедливост на съдията Огиу се окаже по-убедителната; нека Тода и хората му бранят шогуна, както умеят. Тези неща вече няма да го засягат. Но подобни утешителни мисли само засилваха болката му. Духът му негодуваше, отказваше да приеме, че няма друг изход, освен да се примири с поражението. Ако сега изостави всичко, цял живот ще се измъчва и самообвинява.
Докато вървеше по моста над канала, вниманието му бе привлечено от свиреп лай някъде долу. Надвеси се над парапета — мътна тинеста вода се влачеше между обраслите с храсталаци брегове. Три кучета ръмжаха и се хвърляха едно срещу друго под увиснала върба. Най-голямото — загладена черна хрътка, яростно вардеше плячката си при корените на дървото. Сано реши, че гладните псета се бият за трупа на някой свой събрат. Указите за защита на кучетата забраняваха хорска намеса в кучешките дела, но не бе изключено някое дете да се е удавило в канала. Затова Сано се почувства длъжен да прогони кучетата, преди да оръфат тялото. Втурна се към края на моста и се спусна по брега. Щом се приближи, внезапно спря, изтръпнал от ужас и потрес.