Най-близката врата го отведе до тясна пътека, която се виеше между гладките огнеупорни стени на складовете. Продължи, докато пътеката свърши, и сви вляво. Нова пътека го поведе в лабиринт от високи дървени огради. Сано изгуби ориентация. Надяваше се, че върви към централната част на къщата, но зидовете създаваха грешна представа, откъде долитат звуците — дали приближаваше към широката улица отвън, или се отдалечаваше във вътрешността? После насред пътеката изникна нова порта. Сано леко я бутна. Тя се отвори със скърцане и вътре се разкри нова просторна градина с три постройки, опасани със закрити веранди. Всички прозорци бяха тъмни и нищо не подсказваше кои са обитателите на тези къщи. Той се промъкна до най-близката веранда и пробва вратата. Беше заключена. После леко я разклати, защото често в богатите домове ключалките бяха доста хлабави — защо да се харчат пари за скъпи брави, когато обикалящите наоколо патрули вършат много по-добра работа за осигуряване на безопасността? Опитите му да я отвори с бутане не дадоха резултат. Опита другите врати със същия успех и се обърна към прозорците, които бяха обезопасени с тънки дървени решетки. Използва меча си, за да счупи решетката. После сряза и разкъса хартиения пласт на прозореца и надникна през пробития отвор.
Празен коридор минаваше покрай ред затворени врати, разделени от дълги хартиени стени. Все така стискайки меча си, Сано се покатери през прозореца. Прекоси предпазливо коридора и отвори напосоки една от вратите. Тя водеше към друг вътрешен коридор, по-тъмен и също празен, с още повече врати. Въздухът ухаеше на парфюм с мирис на цветя. В най-близката стая малкото мебели бяха предимно скринове, огледала и тоалетни масички. Сано се спъна в атлазените дипли на разхвърляни по пода кимона. Явно се бе озовал в женските жилищни помещения. На пръсти се промъкна нататък, притиснал гръб до стената.
Изведнъж застина. От другата страна на коридора към него се движеше трепкащо светло петно. Газена лампа в ръцете на момиче, което пристъпваше безшумно по чорапи. Той тръгна безшумно назад, но в този момент чу как някъде зад него се отваря врата и тежки стъпки все повече го приближават. Устата му пресъхна, стомахът му се сви на топка. Отпред стъпките ставаха все по-отчетливи, а в гърба му момичето си тананикаше някаква мелодия вече съвсем близо. Бягството му бе отрязано и в двете посоки, затова той отвори най-близката врата, но за зла участ попадна не на стая, а на голям килер, претъпкан със сандъци и кутии. Пристъпи навътре и кутиите се строполиха отгоре му. Вдигна такъв шум, че момичето се спря и извика:
— Крадец! Помощ!
Сано се втурна по коридора към момичето, профуча край него, шмугна се през най-близката врата и се озова в дълъг тесен проход. Момичето зад него продължаваше да крещи. Той продължи напред. Носеше се из лабиринт от коридори и врати. Колкото и да му беше неприятно, налагаше се да се измъква без свитъка. Незабавно. Преди да са дошли стражите.
Коридорът правеше чупка и преминаваше в друг. Блъсна го студена струя въздух. Идваше откъм отворената градинска врата. Хукна натам, но на хартиената стена пред него се появи светъл правоъгълник. Някой бе запалил лампа в една от стаите. Чу се плъзгане на врата и в коридора се разля светлина. Висока женска фигура препречи пътя му. Сано профуча покрай нея и се хвърли към вратата. Изскочи в градината, готов да продължи бягството си.
— Еиичан! — разнесе се отзад властен женски глас.
Твърде късно Сано забеляза черния силует, който изникна от сенките вдясно. Отстъпи встрани, но не бе достатъчно бърз. С цялата си тежест преследвачът се стовари отгоре му и го притисна към земята. Ударът го разтърси и маската изхвърча от лицето му. Той изпусна меча си. В лявото му бедро, което бе поело удара при падането, избухна ослепителна болка. Опита се да достигне меча си, за да се отбранява, но силните ръце на нападателя го обърнаха по корем и притиснаха лицето му в прахта. Еиичан заби тежките си колене в кръста на Сано и в същото време сграбчи гърдите и раменете му в жестока прегръдка. Бавно и безмилостно ги изви назад. Сано изпусна неволен вик. Още едно движение и гръбнакът му щеше да се строши! Със стиснати зъби и обляно в пот лице, опита да се освободи. Уви! Почти усещаше хрущенето…
— Не! — изкрещя заповеднически женският глас. Нападателят отпусна хватката. Сано почувства безкрайно облекчение. Тежестта се вдигна от тялото му и той се превъртя по гръб. Над него стоеше господарката Ниу. Косите й падаха свободно върху раменете, а покритото с белило лице изглеждаше призрачно на слабата светлина от фенера. В ръцете си стискаше копие, насочено към гърдите му. Устните й се разтеглиха в усмивка и тя бавно отдръпна копието.