— Довлечи го в къщата, Еиичан — нареди тя на слугата до нея. — Няма да го убиваме… засега.
Двадесет и седма глава
Жестокият триумф в очите на господарката Ниу уби и последната искрица надежда у Сано. Край! Няма спасение! Господарката се обърна рязко и влезе в къщата. Еиичан се надвеси над Сано, сграбчи го, изправи го на крака толкова рязко, че ръката му за малко да излезе от рамото, и грубо го тласна към къщата. После го вдигна за яката, така че краката му почти се отделиха от земята. Сано направи опит да се съпротивява, но после застина, защото усети хладно стоманено острие опряно във врата му. Еиичан го повлече нагоре по стълбите и Сано усети вкуса на собствената си смърт. Прониза го див, животински страх. Долови тежкия мирис на застояло, който лъхаше от слугата — особен, но странно познат. В съзнанието му се мярна неясен спомен, но изчезна тутакси, когато Еиичан го блъсна в стаята и го принуди да коленичи.
— Завържи го! — заповяда господарката Ниу и се настани върху една копринена възглавница.
Еиичан хвана китките и глезените на Сано и ги върза толкова здраво, че почти веднага краката и ръцете му почнаха да изтръпват. После взе дългия му меч и го хвърли на пода като боклук. През цялото това време Сано не откъсваше очи от господарката Ниу. Забеляза, че лицето й е бяло, но не от грим, както бе помислил в началото, а от болезнена болка. На малка масичка до нея имаше димяща чаша с ароматна билкова отвара — същата, която баща му пиеше против главоболие.
След едно последно затягане на въжетата слугата отстъпи назад. Прекоси стаята и застана на почетно разстояние. Посегна към гърдите си, хвана кожената кесийка, провесена на врата му, и за момент я поднесе към носа си. После скръсти ръце и впери безизразен поглед право пред себе си, готов за мигновено действие.
— Вие ме заинтригувахте, Сано сан — подхвана господарката Ниу така любезно, сякаш се бяха събрали на светско общуване. Отпи от отварата и продължи: — Преди Еиичан да се разправи с вас, бих искала да разбера защо продължихте своето абсурдно разследване, щом то бе причината да загубите работата си, а сега ще ви коства и живота. Защо увеличавате неприятностите си, нахлувайки в моя дом като най-долен крадец? Знам, че сте интелигентен човек. Моля ви, обяснете поведението си.
Времето, което му оставаше да живее, зависеше от този отговор. Сано реши да се включи в играта с надеждата, че ще открие вратичка, през която да се измъкне.
— Дойдох тук, за да събера доказателства, че синът ви е виновен за престъпленията, които знам, че е извършил — каза той с безизразен глас.
— Нима? — господарката Ниу повдигна вежди в любезна изненада. — И какви са тези престъпления?
Докъде стигаше информацията, с която тя разполагаше? Можеше ли да я свари неподготвена и да спечели преднина?
— Убийствата на сестра му Юкико и на художника Норийоши, на моя секретар Хамада Цунехико, когото е сбъркал с мен, убийството на един млад самурай, когото е използвал за плътски наслади и на прислужницата ви Охиса… — Сано млъкна, когато видя, че господарката Ниу го наблюдава със самодоволна усмивка. Не изглеждаше нито стъписана, нито дори изненадана. — Всичко това, разбира се, вече ви е известно — продължи той с гневен тон. — Знаете какво е извършил синът ви и не ви е грижа!
Тя поклати глава и се усмихна по-широко:
— Сано сан, разочарована съм от вас. Вероятно съм надценила интелигентността ви.
И тогава Сано прозря. Всички онези незначителни на пръв поглед подробности, които бе пренебрегнал, се навързаха и оформиха в главата му цялостната картина — съвсем различна от онази, която си бе изградил, отчитайки само най-важните факти.
Сляп ли е бил досега? Господарката Ниу се бе оплакала от него на съдията Огиу. Не братът, а мащехата на Мидори я бе пратила в Хаконе. И тази странна смрад на слугата й, идеща от кесията на врата му — най-вероятно пълна с някакви лековити билки. Да, това бе особената миризма в стаята в нощта на убийството на Цунехико. И пресните драскотини по ръцете на Еиичан — без съмнение и Охиса, и нощният пазач в Тоцука са се съпротивявали на своя удушвач. Сано смяташе, че младият Ниу бе извършил престъпленията, за да се защити. Сега си даде сметка, че господарката Ниу е използвала слугата си Еиичан, за да защити своя син. Бе открил верния мотив, но го бе приписал на погрешен човек. Сано поклати глава — най-накрая бе открил истината, която толкова търсеше, и тя се оказа много разочароваща.