Точно когато Еиичан грабна въжето и го дръпна към вратата, Сано хвърли последен отчаян поглед към шкафа. Видя нещо, което не бе забелязал досега, и извика:
— Погледнете! Там… в шкафа. Под онзи рафт… Виждате ли? Точно под рафта с бельото, голата правоъгълна дъска. Зад нея има тайник! Сигурен съм!
Господарката Ниу се приближи отново към рафта и почука по дъската. Прокънтя на кухо и тя бързо отдръпна ръка.
— Нищо… Просто дефект в изработката… — гласът й секна и тя вдигна тревожен поглед към Сано.
Той с изненада откри, че те двамата с господарката Ниу си приличат в едно: също като него тя не намираше покой, преди да е разбрала истината. Това прозрение му вдъхна смелост, защото вече знаеше какво щеше да бъде решението й. Остави я да се бори сама със себе си, докато го достигне.
— Еиичан, махни тази дъска! — нареди господарката Ниу.
Слугата отиде до шкафа, извади късия си меч и го мушна в процепа. Господарката Ниу доближи лампата. С единствено рязко движение Еиичан натисна дръжката надолу, прозвуча остро изщракване, дъската изскочи и падна на пода. Откри се малка ниша, колкото човек да пъхне две ръце. Господарката Ниу бръкна вътре. Стъписаното й изражение подсказа на Сано какво бе намерила, още преди да измъкне ръцете си.
Бавно, като в транс тя подаде лампата на Еиичан и извади свитъка. После развърза копринения ширит, с който бе завързан. Лицето й пребледня още повече. Очите й трескаво пробягаха по колоните от йероглифи върху листа. Безкръвните й устни помръдваха безмълвно. После се свлече на колене и сведе глава.
Сано пристъпи към нея и прочете в разгънатия лист:
Заговорът на двайсет и единия
Ние, долуподписаните със собствената си кръв, от днес нататък посвещаваме живота си на целта да отхвърлим господството на Токугава. Смърт на Токугава Цунайоши! Свобода и чест за нашите славни родове, законни владетели на тези земи!
Ниу Масахито
Маеда Йошиаки
Икеда Хиротака
Хосокава Таданао
Яманучи Хиденари
Хосокава Тадао
Хачисука Садао
Курода Накамура
Курода Нагакира
Асано Наокацу
Тодо Йошинобу
Тодо Йошихиро
Дате Такатора
Мори Кагекацу
Йесуги Тадасато
Йесуги Тадатеру
Арима Йехиса
Сатаке Мацатоши
Торий Огами
Набешима Йорифуса
Ми Масанори
Сано откъсна поглед от свитъка и видя, че господарката Ниу е вдигнала глава. Тъжните й очи се взираха нейде в пространството. Той разбра, че вече бе приела истината за измяната на своя син и сега си представя последствията от делата му. Със сигурност синът й щеше да загине — предаден от някой слуга или довчерашен съзаклятник и убит от телохранителите на Токугава или от палачите… Дори и да успееше да убие шогуна, чакаше го безмилостно преследване, при което нямаше да има кътче в страната, където можеше да е в безопасност. Щеше да умре безславно, рано или късно, успял или не, от ръката на враг или от собствената си ръка, за да избегне плен или позор.
Сано виждаше всички тези мисли изписани по сгърченото й от мъка лице. После тя заговори с необичайно тих и глух глас:
— Не може да успее. Само ще се погуби.
Сано осъзна, че сега вече има шанс да отърве кожата, затова внимателно подбра думите си:
— Можете да спасите Масахито, като му попречите да убие шогуна.
Господарката Ниу поклати глава. В очите й блестяха сълзи.
— Вие не разбирате… От дете синът ми не се подчинява никому. Никой не може да сломи своенравния му дух. А аз, която съм го обичала безкрайно и съм му дала всичко, имам най-малко влияние върху него. Не мога да го спра — гласът й се прекърши в мъчително ридание.
— Трябва да опитате — настоя Сано тихо. — Иначе… — той млъкна със съзнанието, че не е необходимо да довършва изречението. Тя знаеше не по-зле от него, че наказанието за държавна измяна е смърт не само за предателя, но и за цялото му семейство. — Поне говорете с него — опита се да я убеди. — Идете при него. Незабавно, докато все още не е късно.
— Не, той няма да ме чуе. Освен това не знам къде е. Каза, че ще се среща с някого, който щял да се маскира като дама от «Приказка за Генджи»[53], и заедно щели да празнуват Сецубун. Изглеждаше много въодушевен…
— Ами баща му? — попита Сано. — Ако му кажете, той сигурно ще…
— Не! — избухна господарката Ниу. Сведе глава и зарида безмълвно.
— В такъв случай трябва да съобщите на властите за заговора — продължи Сано. — Заради вас самата, както и в името на съпруга ви и на цялата фамилия. Знаете, че не можете да прикриете едно покушение срещу шогуна, както скрихте убийствата на Норийоши и Юкико. Истината ще излезе наяве. А разчуе ли се, нищо няма да спаси сина ви от последствията на собствените му дела… Сега заедно ще отидем в съвета на старейшините и ще им покажем свитъка. Те ще… — канеше се да каже «арестуват сина ви», но реши да се изрази другояче: — Те ще се погрижат младият господар да не навреди никому. Елате. Знаете, че нямате друга възможност.
53
Богато илюстриран класически роман от придворната писателка Мурасаки Шикибу (ок. 978 — ок. 1016), описващ живота на принц Генджи и на аристокрацията от началото на периода Хеян — бел.ред.