Тя продължи да плаче. Сано чакаше. Щеше ли да се съгласи? Колко много неща зависеха от решението й! Заедно с нея и въоръжения й ескорт безпрепятствено щяха да стигнат до замъка Едо, а веднъж стъпеха ли там, лесно щеше да я убеди да си признае за убийствата и така щеше да докаже собствената си невинност…
Господарката Ниу вдигна глава и изтри сълзите от очите си. Изпъна рамене и отново заприлича на гордата съпруга на даймио, каквато бе доскоро.
— Прав сте — каза с хладен и решителен глас. — Нямам друг избор. Еиичан отвържи нашия гост и му върни оръжието. После ела в покоите ми. Сано сан, извинете ме, докато се приготвя.
— Разбира се — Сано въздъхна дълбоко и с облекчение, когато слугата сряза въжетата около китките му. — Може ли да получа свитъка? — попита той. Вярно, че сега съдействието на господарката Ниу бе по-важно от самия документ, но все пак бе рискувал живота си за този къс хартия и не искаше да го губи от поглед.
Господарката Ниу нави свитъка и отново завърза копринения шнур. Стана и го подаде на Сано с поклон. Стори му се, че поведението й е прекалено официално за случая, но въпреки това отвърна на поклона й с подходящия респект. После тя излезе, следвана от Еиичан, а Сано остана сам в стаята на младия господар.
Прибра свитъка под наметалото си, където все още носеше сандала и въжето, и препаса меча. Слугата му бе върнал и маската и докато крачеше из стаята, той разсеяно я въртеше из ръцете си. Времето минаваше, а господарката Ниу не се връщаше. Какво толкова се приготвяше? Нима бе променила решението си да тръгне с него? Да, осъждаше деянията на сина си, но все пак той бе нейна плът и кръв и тя го обичаше. В състояние ли бе да го предаде дори ако противното означаваше позор за цялото й семейство? Какво ли бе намислила? Изглеждаше толкова примирена, сякаш достигнала най-правилното решение…
Внезапно замръзна насред крачката си, зашеметен от внезапно предчувствие.
— Не! — възкликна, когато прозря истинския й избор.
Втурна се през вратата нататък по коридора. Бързо прекоси тъмната градина и връхлетя в покоите на господарката Ниу. Чу висок, изпълнен с болка стон.
Беше закъснял. Замръзна на прага при вида на онова, от което толкова се страхуваше.
— Не! — изтръгна се от гърдите му отчаян вик. — Не!
Господарката Ниу бе коленичила върху специална рогозка. Ръцете й стискаха стърчащата от гърлото й дръжка на ритуален кинжал. От бледата плът бликаше кръв и се стичаше върху кимоното й. До нея стоеше Еиичан с меч в протегнатите си напред ръце.
— Не! — изкрещя Сано отново и се втурна напред. Мечът на Еиичан проблесна, описвайки рязка дъга, и се стовари върху шията на господарката. Глухо тупване, кратко търкулване и отсечената глава се спря с лицето нагоре точно пред Сано. Огромен фонтан кръв бликна от обезглавеното тяло и обагри стените и тавана в червено. Топли капки пръскаха лицето на Сано, но той стоеше като вкаменен. Гледаше към слугата, който току-що бе помогнал на господарката си да извърши джигай, женския вариант на ритуалното самоубийство.
После премести поглед към осакатения труп на господарката Ниу. Ръцете й все още стискаха кинжала. Сано забеляза, че бе завързала глезените си, за да я намерят в благопристойна поза, независимо от предсмъртната агония. Не почувства никакво удовлетворение от това, че видя смъртта на човек, отнел живота на четирима невинни. Напротив, обзе го мъка заради тази жена, доведена до гибел от безкрайната си майчина любов. Жаждата му за отмъщение изчезна и го остави опустошен и потресен. Изобщо не бе допускал, че ще изпита жалост към убиеца на Юкико, Норийоши, Цунехико и Охиса, но сега от все сърце му се искаше господарката Ниу да се съживи. За седмица, за ден, за час дори.
Иначе как щеше да спре младия Ниу и как щеше да докаже собствената си невинност?
Двадесет и осма глава
Еиичан стоеше загледан в бликащата от обезглавеното тяло кръв на любимата господарка. В съзнанието му изплува спомен — един ден преди много години в имението на баща й, когато той беше едва на десет, но вече ужасяващо грозен и отблъскващ, младите самураи — синовете на васалите на баща й, се нахвърлиха върху него с дървените си мечове и с викове: