Някои в залата се подсмихнаха.
Мартиндейл се протегна назад, измъкна иззад катедрата две парчета син сатен, разгъна ги и ги вдигна във въздуха. Всички се изсмяха. Холис видя, че това бяха две от ония ленти, с които се препасват посланиците при определени случаи. Тези естествено бяха фалшиви. На тях с лъскави червени букви бе написано: „Персона нон грата“.
Лиза затисна устата си с ръка и се изсмя.
Мартиндейл се обърна към тях и съвсем тържествено, както изискваше церемонията, препаса лентите през гърдите им. После обясни по микрофона:
— За сведение на дипломатите, които не знаят латински, „персона нон грата“ означава „човек, който не прекланя глава“.
Лиза пошушна на Холис:
— Страшно съм изненадана.
— Благодари се, че Мартиндейл не ти закачи някоя алена буква „П“10.
— На мене ли трябва да я закачи? Ами на тебе?
Мартиндейл обяви:
— Преди да започнем с музиката и танците и най-вече преди да се появи посланикът със своята съпруга, ще дам думата за благодарствени речи и поднасяне на награди. Бих искал да ви представя другаря Владимир Слизистмиш, който ще поднесе първата награда.
Хората, които разбираха руски, се изсмяха, като чуха думата, която означаваше „слизест, лигав“.
В залата влезе един от младите консулски съветници — Гари Уорник, облечен в кафяв костюм, който му бе с няколко номера по-голям. Косата му бе зализана назад, на ризата му бе нарисувана червена вратовръзка и беше бос. В залата избухна силен смях.
Уорник се качи на подиума, целуна почти във въздуха Холис по двете бузи, после удостои Лиза с дълга целувка по устата. Холис помисли, че вечерта ще бъде дълга и отегчителна.
Уорник се обърна към публиката:
— Другарю Американска свиня, благодаря, че мене тук поканил. Сега аз поднесе награда на полковник Холис.
Мартиндейл отведе Холис до подиума, а Уорник започна с гръмкия си глас:
— Полковник, по заповед на централния комитет аз вас награждава за системно неизпълнение ваша норма с орден „Лимон“. — Уорник окачи около врата на Холис червена панделка, на която висеше една круша, и поясни: — Съжалявам, няма лимони.
— Разбирам.
Всички започнаха да ръкопляскат. Уорник направи знак на Лиза да се качи на подиума.
— А вас, сексапилна дамо, по заповед на централния комитет аз награждава с медал „Социалистическа погача“, защото вие цяла година спали в килер. — Уорник бръкна в сакото си и извади още една червена панделка, на която бе закачен червен пластмасов будилник. — Това вас събуди, когато вие трябва напуска наша страна.
— За мен беше чест да изпълня дълга си — отговори Лиза.
Уорник се възползва от възможността да я целуне още веднъж страстно по врата.
Гостите, които и по време на шоуто продължаваха да си пийват, започнаха да подвикват и да свиркат.
Уорник изрева:
— Тишина, другари! Тук ние върши сериозна работа. — Той извади два листа от джоба си и се обърна към Холис и Лиза. — Ето това — две путевки карти за почивка — за 5-годишен престой в ГУЛАГ в Сибир, който вие избере по ваше желание. Отделни стаи.
Из залата се разнесе хихикане.
Уорник направи няколко сухи забележки и продължи:
— А сега аз има удоволствие да покани на подиум велик американски дипломат, велик държавник, голям приятел на съветските народи, миролюбец, конте със скъпи обувки — другаря Чарлз Банкс.
Всички изръкопляскаха, когато Банкс се качи на подиума.
— Благодаря ви много, другарю, и на вас, дами и господа. Както знаете, всяка година по това време награждаваме един от най-заслужилите наши служители с наградата „Барлоу“. Тази толкова ценна награда е наречена така в чест на Джоуел Барлоу — американския посланик в царския двор на Наполеон, който през 1812 година придружил френската армия чак до Русия, за да не прекъсва дипломатическия контакт с императора. След опожаряването на Москва господин Барлоу бил хванат в едно от убежищата на Наполеон и за нещастие умрял от измръзване. Така той влиза в историята на дипломацията като първия американски дипломат, умрял от замръзване в Русия.
Банкс го бе измислил добре и всички се засмяха. Той вдигна ръка.
— Ето защо всяка есен, за да почетем това тъжно събитие и в памет на господин Барлоу, ние поднасяме почитанията си на един или няколко наши съотечественици, които са успели да изкарат изминалата зима, без да хленчат и да се оплакват и без да ползват 30-дневен отпуск на Бахамските острови. Тази година имам честта да поднеса наградата „Джоуел Барлоу“ на двама души, които демонстрираха невероятна способност да работят заедно. Дами и господа, носителите на тазгодишната награда „Джоуел Барлоу“ — полковник Сам и мис Лиза.
10
Прави се аналогия с романа „Алената буква“ от американския писател Натаниел Хоторн 1804–1864, в която буквата „П“ е символ на прелюбодеяние. — Б.пр.