Гостите изръкопляскаха и се изсмяха, когато Чарлз измъкна иззад катедрата цяла кофа, пълна с лед, и я подаде на Холис и Лиза с думите:
— Честито!
— Благодаря, Чарлз — отговори Лиза. — Заслугата може да се постави под съмнение, но кофата си я бива.
Холис пое кофата, от която капеше вода. Банкс каза по микрофона:
— А сега нещо по-сериозно. Да ви представя адютанта на полковник Холис — капитан Ед О’Шей.
Капитан О’Шей с малък пакет в ръка зае мястото на Банкс на подиума и каза:
— Да се работи с такъв талантлив офицер наистина е изключителен шанс. — Той изрече още няколко хвалебствия и заключи: — От името на военните аташета тук и техните подчинени бих искал да подаря нещо за спомен на полковник Холис.
О’Шей отвори кутийката, която държеше, и извади малка гипсова статуетка с бюста на Наполеон.
— Полковник, това е дар за вас от френското посолство. Нека, когато се местите от едно местоназначение на друго, където и да ви отведе вашият дълг към родината, това да ви напомня за времето, което прекарахте в Москва, и за вашия последен уикенд в околностите на съветската столица.
Холис подаде кофата с леда и О’Шей пусна гипсовата отливка в нея. Гостите заръкопляскаха и в залата се разнесе сподавен смях. Холис бе убеден, че наоколо се коментират поне десетина различни версии за нарушението на пътния му лист през оная събота и неделя, и в повечето от тях по един или друг начин присъстваше Бородино — оттам и този бюст на Наполеон.
Холис се обърна към О’Шей:
— Много съм благодарен за този спомен и ви уверявам, че той ще бъде на бюрото ми, когато пиша доклада си за вашето служебно поведение.
Военните в залата се разсмяха. О’Шей се усмихна леко и представи Кей Хофман, която се покачи на подиума с красиво изрисувана балалайка в ръка. Кей Хофман се усмихна на Лиза и заговори по микрофона:
— През всичките тия години, през които работя за Информационната агенция на Съединените щати, почти не съм срещала човек, който така добре да познава страната домакин, нейния език, култура и народ. — Кей Хофман произнесе кратко похвално слово за своята сътрудничка и завърши с думите: — От името на всички служители от Информационната агенция на Съединените щати тук, а също и в нашето консулство в Ленинград, поднасям този прощален подарък на Лиза. Това не е някаква шега, а особено ценно произведение на руското изкуство. Много трудно бе да го открия, но търсенето си струваше труда, защото сега то преминава в ръцете на една дама, която напълно го заслужава с безкрайната си любов към руското народно творчество. Лиза… — Кей Хофман вдигна балалайката, — позволи ми да ти поднеса този изящен електрически самовар.
В първия момент шегата изненада всички и залата затихна за секунда, но само след миг избухнаха аплодисменти.
Кей Хофман продължи:
— Трябва да развиеш тия три жички и да ги пъхнеш в контакта. Чаят излиза от тая голяма дупка тук. Не ми е много ясно само къде се сипва водата.
Лиза пое балалайката. Кей я прегърна и я целуна, шепнейки на ухото й: „Не изпускай тоя жребец, мила.“
Лиза запремигва и изтри една сълза от окото си. После се обърна към залата:
— Не мога да свиря на него, искам да кажа, на самовара, но обичам неговия звук и ви обещавам, че ще се науча да свиря в знак на уважение и почит към моите колеги.
На подиума отново се покачи Джеймз Мартиндейл, този път с един триножник, на който бе закрепено едно увеличено копие на вестникарска статия на руски, и каза:
— Онези от вас, които искат да чуят истината относно злополучния инцидент, който ни е събрал тук, нека прочетат съветската свободна преса. За ваше улеснение съм увеличил статията от вестник „Правда“. Както знаете, името на „Правда“ означава „истина“, а това на „Известия“ означава „новини“. Чувал съм да казват, че в „Истина“ няма новини, а в „Новини“ няма истина. Както и да е, ще ви прочета английския превод на това язвително изявление в руската преса. — Мартиндейл зачете: „Съветското външно министерство съобщи за експулсирането на С. Холис и Л. Роудс — мъж и жена, служители в американското посолство. Причината за това е дейността им, несъвместима със статута на дипломати. Това е поредният случай на американски агенти, развиващи антисъветска дейност, прикрити зад дипломатическия си имунитет. От известно време органите на Държавна сигурност следяха въпросните С. Холис и Л. Роудс и най-накрая сложиха край на злоупотребата им със съветското гостоприемство.“ — Мартиндейл вдигна очи от листа и поклати заканително пръст към Холис и Лиза: — Лошо, лошо.