В тоя момент Уорник се провикна:
— Нека това да служи за урок на всички. Три пъти „ура“ за органите на Държавна сигурност.
Мартиндейл отново застана зад микрофона.
— А сега, дами и господа, искам да ви представя първия ни почетен гост, носителя на ордена „Лимон“ да не споменаваме истинските медали, отрупали целите му гърди, нашето досегашно военно аташе — полковник Сам Холис.
Хората, които до този момент все още седяха около масите, станаха и всички започнаха да ръкопляскат силно. Оркестърът изсвири няколко тържествени акорда, а Холис остави кофата на земята и се покачи на подиума. Неочаквано Лиза пристъпи до него и стисна набързо ръката му.
Холис застана зад микрофона.
— Благодаря на всички ви за това толкова мило тържество. Благодаря и на теб, Джим Мартиндейл — началник на протокола и на алкохола, за почетната лента и за представянето ми. Искам да изразя и своята благодарност към Гари Уорник за това, че се направи на клоун пред толкова хора, а също и моите най-искрени почитания към Чарлз Банкс, че дойде тук абсолютно трезв. Естествено сърдечни благодарности и на капитан О’Шей и колегите от моя отдел за тяхното лично пристрастие, което се надявам, че ще засвидетелстват и към следващия си началник. — Холис изказа няколко съвсем сериозни прощални слова и завърши малко шеговито: — Когато се прибера у дома и се понеса по магистралата в шевролета си сред величествения пейзаж на Вирджиния, заслушан в мача между отборите на военновъздушните и сухопътните сили, похапвайки сладичко банан, с мислите си ще бъда тук — при вас, и ще ви наблюдавам как пиете сутрешната си водка, загледани в снега, падащ по перваза на прозорците.
Чуха се тихи хихикания и смях. „Естествено вече всички са пияни“, помисли Холис. Вдигна ръка и слезе от подиума под аплодисментите на присъстващите. Мартиндейл представи Лиза, която също бе посрещната с овации, докато оркестърът свиреше „Песента на Лара“. Тя взе микрофона:
— Искрено ви благодаря. Никога досега не съм била изритвана от никоя държава и никога не съм си представяла, че това е толкова забавно. — Лиза благодари на хората от нейния отдел, допринесли за нормалното изпълнение на служебните й задължения, и каза: — Искам да благодаря и на Чарлз Банкс, който така усърдно се опитваше да ме избави от неприятностите. За сведение на тези, които нямат честта да го познават, Чарлз е човек, разкъсван между задълженията си на заместник-посланик и желанието да си остане обикновено човешко същество. Това е мъж, чиито познания за Русия са му дали основание да заяви, че Бородино е най-доброто италианско червено вино, което се произвежда в Съветския съюз.
— Винаги си го поръчвам с бабушка — провикна се Банкс.
Лиза завърши:
— Иска ми се да остана при вас и да продължа работата си тук. Знам, че след време пътищата ни отново ще се пресекат някъде, но за всички ни това ще си остане най-запомнящото се назначение в кариерата ни. Благодаря.
Докато всички ръкопляскаха, Холис най-неочаквано отново взе микрофона и каза:
— Щях да пропусна да благодаря на един човек, който се сприятели с мен и с Лиза Роудс, за неговите умни съвети и за това, че ме ориентира в обстановката тук. Става въпрос за един изключително способен съветник по политическите въпроси — Сет Алеви.
Алеви стоеше малко настрани от тълпата, пъхнал палци в джобовете на жилетката под сакото. Той кимна небрежно в отговор на редките ръкопляскания. За Холис стана ясно, че малко от тук присъстващите познават Сет Алеви и че тези, които го познават, не са сред неговите почитатели.
Лиза се усмихна сърдечно на Холис и му намигна. Двамата слязоха от подиума и Мартиндейл обяви:
— Маестро, танци, ако обичате. Моля, забавлявайте се.
Оркестърът засвири „В тишината на нощта“ и Лиза поведе Холис към дансинга.
— Много мило от твоя страна, че благодари на Сет — каза тя.
Холис смотолеви някакъв отговор.
— Будилникът ми ще смачка твоята круша.
Холис отхапа от крушата и я подаде и на нея. Тя също отхапа и се засмя.
— За пръв път танцуваме заедно. Обожавам тая песен — каза Лиза с пълна уста.
Холис се усмихна. Тя го притисна към себе си и те се понесоха по паркета.
— Възбуждал ли си се, когато в пубертета си танцувал с момиче?
— Естествено.
— Господи! Не мога да си представя, че си получавал ерекция още преди аз да се родя.
— Не можех да те чакам да пораснеш.
Оркестърът продължи със „Защото не ми принадлежиш“.
— Не се майтапя — каза Лиза, — но да те изритат от Съветския съюз, е до известна степен въпрос на престиж. Не се бях замисляла досега с какво презрение и отвращение се отнасяме към тая страна. Искам да кажа, че пародията на Гари Уорник си беше чиста подигравка. Не се учудвам, че посланикът ще закъснее.