Холис отново прехвърли простичкия план през ума си. Тая неделя само в две протестантски църкви в цяла Москва се провеждаха неделни служби — в малка баптистка църквичка в едно от крайните предградия и в параклиса в британското посолство, където през седмица в неделя пристигаше със самолет от Хелзинки един англикански свещеник. В църквата към американското посолство имаше служби също през седмица, но само в събота и на празници. За щастие днес бе редът на британската църква, където четирите жени обикновено ходеха заедно. Следователно нямаше нищо, което да предизвика любопитството на съветските милиционери, запознати добре с привичките на служителите в посолството.
— Сега минаваме покрай нашия патрул — каза Бети Ешмън.
Когато наближиха до тротоара, един от милиционерите изскочи от будката, застана пред колата и вдигна ръка. Бети Ешмън натисна клаксона и педала за газта. Милиционерът подскочи назад и изкрещя:
— Пизда!
Пати Уайт се засмя.
— Досега не бях виждала съветски гражданин да се движи толкова бързо.
— Имаме ли си опашка? — попита Холис.
Двете жени отпред погледнаха в страничните огледала и казаха, че не виждат никакви коли зад тях.
Бети Ешмън зави по крайбрежното шосе, стъпи здраво на газта и скоро излезе на почти пустия път, обгръщащ северния бряг на Москва река. Това не бе най-прекият път до британското посолство, което се намираше на крайбрежната улица „Морис Торез“, точно срещу Кремъл, но Холис знаеше, че по нея няма много движение и опашките лесно се забелязват. Освен това той минаваше точно покрай Новодевическия манастир. Холис се облегна на вратата и погледна към Лиза. Тя протегна крака и сложи босите си стъпала в скута му.
— Притеснявам ли те така?
Двете момичета отзад се усмихнаха леко.
— Какво правите там отзад? Сам, дръж се прилично — каза Джейн Елис.
Всички жени се изсмяха. Холис си помисли, че не трябваше да се отказва от първоначалната си идея да пътува в багажника.
Пътят зави на юг, където реката правеше най-голямата си извивка под Ленинските възвишения.
— Всички ще си имате неприятности, когато се върнете. Съжалявам — каза Холис.
— Да го духат! — отговори Джейн Елис и веднага след това възкликна: — О, забравих, че сме тръгнали на църква.
Всички се засмяха.
— Манастирът е точно пред нас — съобщи Бети Ешмън.
— Спри край оня парк пред манастира, за да се изтърсим — заяви Лиза.
— Благодаря ви, че ни докарахте, момичета — каза Холис.
— За нас беше голяма чест да возим носителите на наградата Джоуел Барлоу — отговори Джейн Елис.
Бети Ешмън отби колата в парка и спря на една от алеите. Холис и Лиза отвориха вратите и слязоха със светкавична бързина. Автомобилът потегли и Холис го проследи с поглед, докато изчезна по виещия се покрай реката път.
— Май сме сами — каза той и се огледа.
Лиза оправи гънките на шлифера си.
— Дяволски начин да отидеш на църква, а?
— Да се махнем от пътя.
Тръгнаха през парка към високата назъбена ограда от тухли и варовик на манастира.
— Все още ли ми се сърдиш? — попита Лиза.
— Не.
— Добре. А съжаляваш ли?
— За какво?
— За това, че се скарахме. За това, че спа на дивана. За…
— Да, да. Съжалявам. — Той погледна часовника си. — В колко часа започва службата?
— В десет. Съветското правителство е определило два часа за църковни служби в цяла Русия в десет сутринта и в шест вечерта.
— Така е по-лесно. — Холис се загледа в изящно украсените бойни кули по стените на манастира. — Невероятно място. Стените са по-красиви дори от кремълските. Откъде се влиза?
— Ела.
Тръгнаха към северната стена, където се намираше Преображенската църква. Поток от хора, предимно възрастни, идваше откъм близката метростанция и се вливаше в църквата през масивната врата. Холис вдигна очи към кулите и златните кубета над стената, които се извисяваха на фона на сивото московско небе, и усети, че по бузите му се наслоява лека мъгла. Лиза го хвана за ръката и те се сляха с хората, които влизаха през сводестия портал.
— За какво разговаряхте със Сет чак до 4 сутринта? — попита Лиза.
— За секс, спорт и религия.
— Та той не разбира копче от тия неща. Нито пък ти.
— Точно до тоя извод стигнахме към 4 часа и аз си тръгнах.
— Знаеш ли, всеки човешки живот се нуждае от някакво духовно измерение, иначе не е пълноценен. Не ти ли се струва, че нещо липсва в живота ти?
— Да. Липсват сексът, спортът и религията.