— Къде е микрофилмът? — попита Холис.
— Ще ви съобщя къде ще го намерите, когато стигна до Лондон. Такава беше сделката. Половината сега, половината в Лондон.
— Казах ви, че вече имам първата част. Ще ми дадете този микрофилм сега.
— Защо сега?
— Защото от сега нататък, до момента, в който се опитаме да ви измъкнем оттук, могат да ви арестуват по всяко време. Защото го искам сега.
Суриков се загледа в празното пространство и Холис забеляза, че е ядосан, но това нямаше значение.
— Добре — кимна Суриков. — Моят живот и животът на внучката ми са във ваши ръце. Ще донеса микрофилма при следващата ни среща или ще го оставя в един от тайниците ни, както предпочитате.
За момент Холис се замисли. Тайниците бяха за предпочитане, но инстинктът му подсказваше, че в този случай предаването трябваше да стане на ръка.
— Утре в девет часа сутринта ще отидете в антикварния магазин на „Арбат“. Един човек ще ви попита къде може да намери царски монети. Той говори свободно руски. Носете микрофилма със себе си.
— И това ще бъде последното, което ще чуя от американците. — Суриков си запали цигара.
— Ако наистина го вярвате, значи не искате да живеете на Запад, генерале. Можете да си останете тук.
— Добре, ще видим дали съмненията ми са основателни. И този човек ще ми каже как ще заминем на Запад?
— Да.
— Имам по-добра идея. Вие ще ми го кажете още сега. Искам да знам. Преди да предам микрофилма.
Холис помисли, че и генерал Суриков има нужда от някаква победа, но си спомни за предупрежденията на Алеви да внимава. Той всъщност може да иска да разбере как извеждаме хората оттук. Но нямаше време за предпазливост.
— Добре. Ще ви кажа нашата тайна. Можете ли да пътувате до Ленинград в събота и неделя?
— Да.
— Ще отидете в Ленинград тази събота. Човекът в антикварния магазин на „Арбат“ ще ви обясни как да се срещнете с човек, който ще ви даде повече подробности за операцията. Но по принцип всичко е много просто. Отивате в един от парковете за отдих на остров Киров, като си носите риболовни принадлежности. Вие с Наташа ще наемете лодка и ще стигнете до устието на Нева, но без да се отдалечавате дотолкова, че да привлечете вниманието на патрулните лодки. Ще ловите риба в обозначените за това канали. Щом видите товарен кораб, който плава под флага на страна, членка на НАТО, излизащ или навлизащ в устието на реката, ще подадете сигнала, който ще ви посочи човекът в Ленинград. Един от тези товарни кораби ще ви качи на борда си и някой там ще се погрижи за вас. Когато намерят преобърнатата ви лодка, ще решат, че сте се удавили. Ако срещата тази събота се провали, ще направите същото и в неделя.
— А ако се провали и в неделя?
— Тогава в края на следващата седмица.
— Полковник, вече не остана много време, добро за риболов.
— Генерале, ако сте били откровен с нас, ние няма да ви изоставим. Има и други начини. Но с малко късмет… и Божия помощ… по това време следващата седмица ще бъдете в пристанището на някой западен град.
— Ще имаме голяма нужда от Божията помощ. Наташа мисли, че е благословена от Бога.
— Ще се видим в Лондон.
— Ще ми купите едно питие.
— Ще ви купя целия шибан бар, генерале.
— Едно питие ще е достатъчно — опита се да се усмихне Суриков. Той подаде шарана на Холис. — Трябва да го задушите в квасена сметана.
Холис не мислеше така.
— Стискам ви ръка — каза той.
— Аз също. — И Суриков добави: — Желая ви успешно пътуване на Запад. Ще се видим в Лондон. — Той се обърна и се загуби в гробищата.
Холис погледна увития във вестник шаран, пусна го в джоба си при свещта и пистолета и тръгна към порталната църква. На около десет ярда от нея някой го потупа по рамото и го попита на руски:
— Какво има в този пакет?
Холис стисна 9-милиметровия си автоматичен пистолет, вдигна го през полите на палтото си и рязко се извърна.
— Какво ти даде? — попита Сет Алеви.
— Шаран.
— О! Израснал съм с шарани. Много еврейско и много руско ядене. Мразя го.
Холис се извърна и продължи към порталната църква.
— Каза, струва ми се, че срещата е в четири. — Сет Алеви го последва отблизо.
— Мислех да ти кажа, като се върна, че съм се сетил, че е по-рано.
— Помислих си, че може да е така. Къде е Лиза?
— При камбанарията.
Те минаха през тунела и навлязоха в манастирските земи. Ръмежът започваше да се превръща в лек дъжд.