— В Пан Ам мерят всяка чанта, която качват на самолета, до последния сантиметър — каза той на Лиза.
— Но с Аерофлот хората превозват и добитък. Както във влака, с който пътувахме. Помниш ли?
— Няма големи изгледи да го забравя.
— Наистина.
Холис отиде до гишето на едно обменно бюро и изсипа рублите си до последната копейка.
— Американски долари, моля.
Касиерката преизчисли сумата с помощта на сметало и подаде на Холис някакви формуляри за подписване. Той подписа и тя бутна към него една пачка, заявявайки:
— Нямаме монети.
— Шоколад?
— Шоколад?
— Забравете за това. До свидания, сладурче. — Той се върна при Лиза и каза. — Това бе последният случай в живота ми, когато ползвам руски.
От мястото, където стояха, Холис можеше да наблюдава международния салон за пристигащи. Там хората се тълпяха на гишето за паспортен контрол, а пред митничарите бе станало същинско стълпотворение. Повечето от пристигащите имаха вид на хора от Третия свят, а имаше и много младежи поклонници, възползващи се от спонсорираните от Съветския съюз екскурзии, дошли в Москва, за да говорят за мир, прогрес, разоръжаване и равенство. Никога нямаше да спре да го изумява фактът, че една компрометирана идеология и една репресивна държава могат все още да привличат идеалистите.
Холис огледа останалата част от чакалнята. Цялата зала бе завардена от милиционери в сиви униформи. Успя да забележи и няколко гранични патрули на КГБ в типичните им зелени екипи. Откри хората от охраната на посолството, стратегически разположени около него и Лиза. Видя и мъж в кафяво кожено яке и вратовръзка, който можеше да е от КГБ, но други такива не се забелязваха. В други страни на толкова претъпкано с хора обществено място не биха могли да възникнат проблеми, но за КГБ цялата страна бе частен резерват за ловуване. Той осъзна, че Алеви е изчезнал нанякъде, а Лиза изглежда леко напрегната.
— Летяла ли си някога с „Аерофлот“? — попита я той.
— „Аеропльос“? — засмя се тя. — Да, веднъж ме командироваха в Ленинград.
— Преди редовно пътувах с тях до Ленинград веднъж месечно. Всичките им пилоти са военни. В тази страна няма особена разлика между гражданската и военната авиация. Забелязала ли си как кръжат около летищата на голяма височина и после рязко се гмурват надолу?
— Да. Това ме ужасява.
— Мен също. А съм летял на изтребители бомбардировачи. Но в САЩ, според закона за алкохола, пилотите нямат право да пият двадесет и четири часа преди излитане. Тук „Аерофлот“ им забранява да пият на двадесет и четири фута от самолета.
— Ти си ужасен — засмя се отново тя. — От какво ли ще се оплакваш в Съединените щати?
— От качеството на ягодите през зимата. — Холис хвърли поглед към часовника си.
— Смяташ ли, че нещо не е наред? — попита Лиза, която забеляза движението му.
— Не. Мисля, че просто сме много изнервени. А, щях да ти разказвам за последния си полет с „Аеропльос“. Летяхме с Яковлев 42 — тримоторен самолет с огромни колела, за да може да се приземява на трева и кал. Всъщност това е военен транспортен самолет, но когато тези машини остареят, им слагат по един надпис „Аерофлот“, монтират им седалки и ги използват в гражданската авиация. Пилотската кабина явно беше боядисвана с четка, защото се виждаха следи от мазките. Всички стюардеси много напомняха на мис Пиги, а тоалетните бяха задръстени…
— Но това е моят полет. Помещението миришеше на канализационни тръби. А пликчето за повръщане беше употребявано. Не се шегувам. Колекционирам пликчета от различни авиолинии, затова извадих своето от джобчето на седалката и…
— Колекционираш пликчета за повръщане? Отвратително.
И двамата се разсмяха.
— Само неупотребявани — каза тя. — И така аз…
Алеви се приближи към тях иззад гърба им.
— Добре. Всичко е уредено. Хайде да тръгваме.
Лиза и Холис вдигнаха чантите си и го последваха, придружавани от шестима мъже от охраната. Влязоха в дълъг и тесен коридор, който ги отведе от чакалнята до дипломатическото крило, където ги чакаше заместникът на Алеви, Бърт Милс.
Дипломатическото крило на летището се състоеше от едно гише и удобна съвременна чакалня с малки зали от двете й страни. Не се различаваше особено от стандартните частни авиолинии или от която и да е чакалня за VIP по световните летища, ако не се смята присъствието на облечените в елегантни униформи гранични патрули на КГБ близо до гишето и още един граничар с автомат, застанал до задния изход, който водеше към пистата. Куфарите им, облепени с дипломатически печати, вече бяха минали през рентгена и стояха в багажното отделение близо до гишето. Дойде граничар, който провери паспортите им, удари им изходна виза и напусна помещението.