Холис, Лиза и Алеви седнаха в малката чакалня. Близо до гишето, на няколко крачки от пограничния патрул на КГБ, имаше човек от охраната на посолството. Още двама морски пехотинци се бяха разположили до задния изход, за да правят компания на застаналия там граничар. Бърт Милс седеше в другия край на чакалнята.
— Защо е цялата тази навалица? — обърна се Холис към Алеви. — Един или двама щяха да бъдат напълно достатъчни.
— Показваме сила.
За кой ли път Холис помисли, че Сет Алеви е доволен от факта, че играта на живота му срещу Москва се развива в самата Москва. Той се запита какво ли ще е бъдещето на Сет Алеви, когато му се наложи да напусне това място.
В чакалнята влязоха трима мъже с вид на испанци, които носеха малки червени значки с образа на Ленин на реверите на саката си. Те погледнаха недружелюбно към Холис, Лиза и Алеви. Единият от тях каза нещо на испански, което накара другите да се разсмеят.
— След половин час има директен полет на „Аерофлот“ до Хавана — отбеляза Алеви.
— Струва ми се, че казаха нещо обидно. Долових думата „гринго“ — каза Лиза.
— Не им обръщай внимание — посъветва я Алеви.
На масата за кафе имаше меню на няколко езика с предлаганите напитки.
— Понякога имат портокалов сок. Какво ще кажете за малко водка към него? — каза Алеви.
— Чудесно.
Той се огледа за келнерката, която бе забелязал малко преди това, после стана и отиде при жената на гишето. След минутка се върна:
— Няма портокалов сок. Поръчах „Блъди Мери“. Става ли?
— Чудесно.
Пристигна келнерката, носейки четири чаши, пълни с някаква зелена течност. Алеви каза на английски:
— Всичко в тази шибана страна е червено, но доматеният сок е зелен. Дали да не наречем този коктейл „Блъди Грасхопър“11?
Келнерката остави чашите и чиния със сьомга и черен хляб.
— За гладните. Довиждане. Приятно пътуване.
— Благодаря. — Алеви се обърна към Холис и Лиза.
— От време на време някой в тази страна се отнася любезно към теб и това те кара да се позамислиш. — Алеви вдигна чашата си. — За вашето успешно пътуване. — Той изпи питието на един дъх и въздъхна. — Водка. За Бога, това е единственото нещо, което правят както трябва.
— Днес си в добро настроение — каза Лиза на Алеви. — Радваш се, че си заминаваме ли?
— Не, не. Просто се радвам за вас. И за двама ви.
За няколко секунди настъпи неловко мълчание, след това Лиза попита Алеви:
— Четвъртото питие за теб ли е?
— О, забравих. То е за Бърт Милс. — Алеви взе чашата, изправи се, заклати се, сякаш бе загубил равновесие, и изсипа зеления доматен сок върху главата на един от кубинците. — О, много съжалявам. Шибаната ми непохватност…
Тримата кубинци скочиха на крака. Холис се изправи, а Бърт Милс изневиделица също се оказа наблизо. Кубинците бързо схванаха положението, грабнаха си дипломатическите куфарчета заедно с цял куп носни кърпички и се оттеглиха в една от страничните зали.
— Чувствам се ужасно — каза Алеви.
Милс се засмя и се върна на стола си. Холис забеляза, че двамата от граничния патрул на КГБ също се хилеха. Холис винаги се бе възхищавал от малката армия главорези, която поддържаше Алеви. Освен двайсетината офицери от ЦРУ в посолството имаше още толкова мъже за охрана, с които Алеви се разпореждаше. Той бе казал веднъж на Холис, че ако можеше да получи под свое разпореждане и контингента от тридесет морски пехотинци, щеше да е в състояние да превземе Кремъл.
Алеви избърса ръцете си с една от покривките.
— Винаги срещам интересни хора в дипломатическата чакалня.
Лиза му се усмихна, но не каза нищо. Холис осъзна, че Алеви се опитваше да впечатли за последен път Лиза с малките си номера. Той се извини и напусна чакалнята.
Лиза и Алеви останаха прави.
— Мъчно ми е, че си заминаваш — каза Алеви.
Лиза не отговори.
— Мислех си, че можем да опитаме още веднъж — добави той.
— И аз мислех за това. Но се случиха други неща.
— Знам — Алеви вдигна чашата и отпи. — Е, може би пътищата ни отново ще се пресекат в някое друго забравено от Бога място. Странен живот сме си избрали.