— Получи ли микрофилма?
— Да.
— Прегледа ли го?
— Набързо.
Холис нетърпеливо пое дъх.
— В състояние съм да ти изтръгна зъбите един по един или да ти ги избия всичките наведнъж.
Алеви се загледа за момент в Холис, после погледът му стана празен, сякаш внезапно съзнанието му бе обсебено от нещо друго. След малко очите му отново се спряха на Холис.
— Сам, обещават ти, че си още в играта. Имаш думата ми.
— Добре. — За момент Холис изучаваше лицето на Алеви. — Струваше ли си този микрофилм?
— Ударихме право в целта. Това, което не знам, е как ще успеят да го използват във ФБР.
— Това си е техен проблем, а не наш.
— По-скоро проблемът е всеобщ. Бих искал да публикуваме тези снимки — по телевизията, вестниците, кината и магазините. Това би помело всички тези руски агенти, независимо дали са портиери в Белия дом, служители в Министерството на отбраната или съветници в Конгреса. Но — добави Алеви — на мен ми се струва, че правителството иска ФБР да ги прибере без много шум.
— Ти би предпочел всичко да бъде публично. Това би сложило край на срещите на високо равнище и на преговорите за разоръжаване веднъж завинаги.
— Всички тези глупости трябва да се прекратят и да бъдат забравени. Какъв смисъл има да говорим за мир и търговско сътрудничество, когато Съветският съюз си има сериозни икономически проблеми и нарастващо социално напрежение? Нашият общ герой Наполеон Бонапарт казваше: „Никога не прекъсвайте врага, когато прави грешка.“
— Ти наистина си много убедителен кучи син, който умее да манипулира хората — усмихна се Холис.
— Благодаря. А като говорим за манипулиране, знаеш ли за кого работи Чарли Банкс?
— Вероятно за разузнавателния отдел на Държавния департамент.
— Точно така. По-проницателен си, отколкото изглеждаш. — Алеви тръгна към групата японски бизнесмени, които оживено разговаряха на висок глас и им осигуряваха добро прикритие срещу насочените микрофони. Холис го последва. Алеви продължи: — Разузнавателният отдел на Държавния департамент отделя по-голямата част от времето си тук, за да шпионира хора като теб и мен. Те смятат, че ние се стремим да провалим дипломатическите им инициативи.
— Откъде ли би могла да им хрумне подобна идея?
— Нямам никаква представа. Но при всички случаи разузнавателният отдел щеше да бъде напълно безобиден, ако не представляваше клон на уважавания и влиятелен Държавен департамент. И в случая с Школата за магии Чарлз Банкс наблюдава ситуацията много внимателно и докладва, мисля, направо на президента.
— Той наблюдава внимателно теб. Това, което не разбирам обаче, е как ще разрешим проблема с Школата за магии, ако не вдигнем всичко във въздуха.
— Има начини въпросът да бъде разрешен съвсем тихо. Поне докато Додсън не се появи.
— А какво ще стане, ако се появи?
— Съмнявам се, че ще успее да мине през стената — отговори Алеви. — Милиционерите и хората на КГБ имат заповед да стрелят на месо. Но ако по чудо успее да влезе в посолството или да се свърже със западен журналист в Москва, Банкс, държавният секретар и президентът ще трябва да запеят нашата песен.
— Продължавам да си мисля — каза Холис, — че ако Додсън все пак премине през стената, може да не стигне благополучно до вкъщи. Смяташ ли тази мисъл за безумна?
— Да, но е правилна. Мисля, че благопристойният Чарли Банкс има заповед да убие Додсън, за да го накара да замълчи. — После добави: — А ти мислиш, че аз съм безсърдечен и неморален. Нашето правителство е готово да отпише триста американски авиатори в името на някаква абстракция, която те наричат eclaircie12. По дяволите, аз дори не мога да го произнеса, а шибаните руснаци изобщо нямат дума за това нещо.
— Сет, ще се опитам да разбера кои са добрите и кои са лошите по време на полета. Нека да се срещнем във Вашингтон и ще поговорим с някои от моите хора в Пентагона. Няма да допусна да бъда въвлечен в заговори, но можем да обсъдим какви са начините да върнем тези мъже обратно вкъщи, вместо да ги превръщаме в залог на нечия игра на сила.
— Добре. Ще се срещнем във Вашингтон.
— Между другото, какво мислиш за генерал Суриков? — попита Холис.
— Говорих с него в подземието на антикварния магазин в продължение на половин час. Мисля, че не му се харесах.
— Не е необходимо да те харесва. Той няма да работи с теб. Той заминава.
— Това е другият въпрос. Съгласен съм с теб, че напълно отговаря на всички условия, за да бъде изведен от страната. Но мисля, че животът на Запад няма да му понесе.
— Много хора, които вече живеят на Запад, не могат да се справят с живота там. Това не е твоя грижа. Просто го прехвърли.