— Сам, казвам ти, че той ще умре, ако напусне майчицата Русия. Познавам този тип хора.
— Той е вярващ.
— Бих искал да остане тук на поста си. Ще бъде най-високопоставеният агент, който сме имали някога в съветската армия. Бих го прехвърлил на Бърт Милс и…
— Я не ми пробутвай тези глупости за това как нямало да оцелее на Запад. И ако в теб е останало поне грам състрадание към хората, щеше да забележиш, че този човек страда. Ако някога успеем да победим тази система, то ще се дължи на това, че искрено сме дали лъч на надежда на свестните хора тук. Аз така и не можах да разбера какви са мотивите на Суриков, защото изобщо не се сетих за най-очевидния — човекът иска да бъде свободен, независимо какво може да му струва това. Той изпълни обещанието си, сега е твой ред.
— Добре… Това беше само една идея…
— Вземи си отпуска, Сет. Имаш нужда.
— А, да, знам. Между другото, прегледах микрофилма и намерих снимката на нашия домакин, господин Келъм, роден Анатоли Владимирович Кулагин, в Курск, СССР.
— Значи пипнахме първия — кимна Холис. — Ами госпожа Келъм?
— Все още не съм попаднал на нея. Има още много работа. Може и да е истинска американка, а може дори да не знае кой е съпругът й.
— Какво ще правиш със семейство Келъм?
— Ще ги заключа в една килия и ще ги разпитвам няколко месеца. Знаем, че Дик е виновен, а според мен Ан е виновна за съучастничество. Във всеки случай не мога да ги върна в Америка и да ги изправя пред съда. Не стават и за разменна монета, защото руснаците никога няма да си ги поискат. Така че… — Алеви се почеса по главата. — Не знам. Имаш ли някаква идея? Какво да направя с Дик и Ан, Сам?
— Защо не им изпратиш по един куршум в главата и да ги хвърлиш в Москва река?
— Чудесна идея! Как така не съм се сетил?
— Трябва да тръгвам — каза Холис.
Алеви сложи ръка на рамото на Холис.
— Когато бях още млад и учех в колежа, бях либерал. Тогава се чудех как американските пилоти могат да пускат бомби над Виетнам. Сега вече съм пораснал, хладнокръвно наблюдавам убийствата, извършвани в името на моята страна, а един военен пилот ме гледа от високо. Няма начин да спечеля тази надпревара.
— Ти ме убеди. Извини ме. Прави каквото трябва да правиш.
— Благодаря. Ще го направя. Е, добре, толкова за работата. Добрата новина е, че този микрофилм е невероятен удар в контраразузнаването. Три хиляди агенти. Господи, Сам, това е най-значителният еднократен улов в историята. А сега, с тези руски американци в джоба си, можем да се заемем и със самата Школа за магии.
— Да я изтъргуваме?
Алеви кимна.
— Три хиляди от техните срещу триста от нашите. Това е някаква възможност. И трябва да благодарим за това на теб. Ти го направи, Сам. Мисля, че успя да върнеш колегите си вкъщи.
— Но аз мисля, че във Вашингтон има хора, които не желаят това.
— Ще поработим върху този въпрос. Ти самият сега имаш определено влияние. Когато се върнеш във Вашингтон, ще те посрещнат като герой и победител. Разбира се, без шумотевица. Много тихо даже. Но висшите представители на ЦРУ и хората ти в Пентагона ще ти дадат някакви награди. Действителни награди. Ще имаш и среща с президента. Не се учудвай, ако закачи генералска звезда на пагоните ти. Току-що ми го съобщиха по телеграфа. Бих искал да присъствам, ако нямаш нищо против.
— Добре.
— Този път ти ме надмина, Сам.
— Суриков просто сам ми падна в ръцете, Сет. Знаеш го не по-зле от мен.
— Не се прави на скромен. И… нещо лично… свързано с Лиза. Всичко, което мога да кажа, е, че се радвам, че си ти, а не онзи пуяк от външното министерство.
Холис не отговори.
— Успех. Желая ви щастие и на двамата.
— Благодаря — Холис му подаде ръка. — Доволен съм, че ме разведе из страната.
— Пак ще се срещнем — Алеви стисна ръката му. — Вероятно на някое по-хубаво място.
Холис се обърна и тръгна към дипломатическото крило.
— Няма значение къде ще бъде, Сет — каза Холис сам на себе си. Той имаше чувството, че за Алеви няма по-добро място от това. Истината бе, че на Сет Алеви тук му харесваше, или по-точно, той изпитваше нужда да бъде тук, да диша въздуха на Москва и да усеща миризмата на мъглата над Москва река. Нуждаеше се от присъствието на КГБ, които от своя страна по някакви перверзни причини му отговаряха с взаимност и също се нуждаеха от него — в противен случай отдавна щяха да са го екстрадирали или убили.
Вероятно за Лубянка Сет Алеви бе жива легенда и неговите качества подсилваха чувството за собствена значимост у враговете му. Но сега зловещият им танц със смъртта и съдбата наближаваше края си.
След това му хрумна, че имаше някакво несъответствие в това, което Сет Алеви му каза за Школата за магии. Ако трите хиляди руснаци се върнеха на Изток, а тристате американци заминеха на Запад и това бе достатъчно за изравняване на уравнението, то какво би било мястото на самия Сет Алеви в него? Отговор: никакво. Така че трябваше да се заеме отново с решението на задачата.