Холис се зачете в сутрешния „Интернешънъл Хералд Трибюн“. Салерно четеше евтин детективски роман за някакъв Джо Райкър, а Лиза бе заменила „Таймс“ с „Вог“.
— Ако ще живеем в Щатите, ще ми трябват такива дрехи — каза тя на Холис.
Той хвърли поглед към списанието в ръцете й.
— Може би ще се наложи да живеем накъде другаде.
— Можех да си купя оттук черно самурено палто за десет хиляди и да го продам в Щатите за четиридесет — отбеляза тя.
Холис промърмори нещо иззад вестника си.
— Защо ни бавят?
— Заради времето — Холис чу как двигателите изреваха и после заглъхнаха. Джо излезе от пилотската кабина:
— Разрешиха ни излитане. Моля, затегнете коланите. Изгасете цигарите. — Тя изрецитира правилата за безопасност по време на полета, след което седна в едно от празните кресла.
Докато боингът рулираше към пистата, Холис забеляза, че Бърт Милс му маха, и в отговор също му махна. Тежката машина се изтегли до пистата и зави по нея. Моторите изреваха, самолетът се освободи от спирачките и се втурна по заснежения бетон. Никой не говореше. Боингът се издигна във въздуха и прибра колесника.
— Излетяхме — каза Салерно.
Огромният самолет започна да се издига над белите обли хълмове на северозапад от Москва. Лиза промълви сякаш на себе си „До свиданья!“.
— Прав ти път! Поне за две седмици — изръмжа Салерно.
Лиза наблюдаваше през прозореца засипаната със сняг земна повърхност. На юг видя магистралата Москва — Минск, малките селца, разпилени по оборните поля, и тъмнозелените елхови гори, които покриваха по-голямата част от района. Очите й проследиха течението на Москва река на запад към Можайск и Бородино. Самолетът навлезе в облачния слой и тя се обърна, към спътниците си.
— Вече никога няма да видя тези места.
— Късметлийка — отбеляза Салерно.
— Тя харесва Русия — обади се Холис.
— Лесно е да се каже, когато си живял в прилично жилище и си пазарувал в дипломатически магазин — промърмори Салерно. — Опитайте се да поживеете като руснаците. Веднъж го направих, за да напиша една статия.
— Добре де — каза Лиза, — това всички го знаем. Но можеш да харесваш хората, без да харесваш системата.
— Хората правят системата. В КГБ работят руснаци.
— Говорите като него — и тя посочи Холис.
— Дори не зная за какво разговаряте — каза Холис и прелисти една страница от вестника си.
— За какви руснаци става въпрос?
— Това ми харесва, Сам — разсмя се Салерно, след това погледна към Лиза. — Вижте, Лиза, бил съм кореспондент в половин дузина страни. Видях хубави и лоши неща навсякъде. Но това място е просто безнадеждно.
Лиза отчаяно въздъхна.
— Е, може би ще успеете да ги накарате да преразгледат статута ви на персона нон грата — добави Салерно. — Тук, в Съветския съюз, понякога реабилитират хората по причини, разбираеми само за съответните ведомства.
— Кои са тези съветски ведомства? — каза Холис.
Салерно отново се разсмя.
— Лиза, разбирам, че изпитвате смесени чувства. Но трябва да признаете, че в крайна сметка ви е станало по-леко. Нали? Това място — той посочи с палеца си към прозореца — е изпълнено с напрежение. Заразява ви с параноя. Но веднага щом го напуснете, започвате да дишате свободно. Виждал съм го по време на много полети — туристите и бизнесмените заминават оттук усмихнати и с олекнали сърца. Знаете ли, че пилотът съобщава, когато самолетът навлезе в немско въздушно пространство? Това не ви ли говори нещо?
Холис се прозя. Лиза отново взе списанието.
— Ще ви кажа какво още научих във връзка с Фишър — каза Салерно.
Нито Холис, нито Лиза отговориха.
— Разбрах от родителите му, че се е регистрирал в хотел „Россия“ — продължи Салерно, — така че предполагам, че наистина е стигнал до Москва. И знаете ли какво още? Открих и един английски турист, който си спомни, че е видял колата с американски регистрационен номер, паркирана пред „Россия“.
— И какво мислиш, че означава това, Майк? — попита Холис.
Лиза беше оставила списанието си.
— Не зная точно. Какво мислят хората от посолството?
— Как бих могъл да ти кажа? — отвърна Холис. — За пръв път чувам за всичко това.
— По дяволите, ти прекрасно знаеш, че Фишър е стигнал до „Россия“. Защото според фактите, приятелчета, той се е обадил оттам в посолството. И е говорил с теб, Лиза.
— Откъде знаеш? — попита Лиза.
— Изтича ви информация. Така че кажи ми как вашите хора ще подходят към този въпрос? Какво правят хората на Сет Алеви?
— Сет Алеви е аташе по политическите въпроси и няма нищо общо със случая Фишър — отговори Холис.