— Ще ви дам още три кутийки и един руски кръст за якето ви. Холис мушна хайвера в джоба си и каза на руски:
— Миша, прибирай се у дома и не се връщай повече на този мост. Мъжете с каменните лица ще те търсят.
Момчето се облещи и устата му увисна.
Холис изкачи стълбите и тръгна по моста. Пресече го пеш, усещайки от всички страни погледите на останалите чейнджаджии. Капитализмът, замисли се Холис, подобно на секса, е хормонален; той съществува тук, на Москворецкия мост, и отвъд „Василий Блажени“ — само на един хвърлей разстояние от Кремъл. Има го около всеки хотел и пазар, навсякъде из Москва — в малки изолирани клетки, които един ден може да се размножат и да разклатят основите на цялата държава. Подобно на комунизма в царска Русия капитализмът е новата пагубна идеология.
Холис излезе на улица „Ординка“. Опитваше се да измисли такъв маршрут с метрото, който да го отведе обратно в посолството жив.
6.
Сам Холис слезе на станция „Смоленская“ и тръгна по крайбрежната улица, която правеше голям завой покрай Москва река при Калининския мост. Отвъд реката се издигаше внушителният хотел „Украйна“. Тъмна лодка се бе запътила към пристана при улица „Шевченко“. Холис помисли, че есента в Москва съвсем не е красива — наоколо беше влажно и сиво. Но когато паднеше първият сняг, Москва се превръщаше в блестящ бял град, в който шумовете бяха приглушени, а завоите някак омекотени. Слънцето се показваше по-често, а нощем небето се обсипваше с множество звезди, които хвърляха синкави сенки върху заснежения пейзаж долу на земята. Появяваха се хубави кожени палта и жените изглеждаха значително по-добре. Деца влачеха шейните си, а други се пързаляха в парковете със зимни кънки. Като покривало от сибирска белка снегът загръщаше грубите очертания на града.
Холис тръгна нагоре по стръмната улица, отклоняваща се от крайбрежния път. В началото на века кварталът, в който се намираше новото американско посолство, се е наричал Пресня. Тогава той бил мръсно индустриално предградие и благодатна почва за марксистко-ленинската идеология. По време на революцията през 1905 година тукашните работници се сражавали с царската армия и цялата площ наоколо била подложена на усилен артилерийски обстрел, а после — когато революцията била потушена, живеещите в квартала били подложени на жестоки репресии. Сега кварталът се наричаше Красная Пресня. Струваше му се, че имената на половината улици, площади и квартали в Москва започваха с думата „червен“, в резултат на което тя почти бе изгубила смисъла си и в разговорите помежду си московчани често я изпускаха. Повечето сгради в Пресня бяха построени наново, но Холис все още усещаше отминалата трагедия на квартала. Русия е много тъжна страна.
Холис вдигна глава и видя покрива на високата тухлена сграда на посолството. По заповед на посланика всички прозорци светеха. След няколко минути пред него се показаха червените тухлени стени и резиденцията, издигаща се над тях. Улиците бяха безлюдни и ниско по земята се стелеше покривало от гъста мъгла.
Вече се виждаха светлините при главния вход на посолството. То изцяло е нещо като умален Кремъл, помисли Холис. Навярно използваните червени тухли — нещо рядко за Москва, трябваше да навежда руснаците на мисълта за червените тухлени стени на кремълските кули. Това от своя страна пък целеше да ги накара да свържат американското посолство с идеята за сила, мощ, а може би дори с Бога и олтара. Холис смяташе, че изяществото на Медисън Авеню навярно е непонятно за средния съветски гражданин.
На 100 метра от входната врата Холис виждаше будката на съветските милиционери, въпреки че все още не можеше да съзре американската охрана зад вратите. Над стената стърчеше осветеният пилон с американското знаме, полюшвано от лек ветрец.
Той чу, че го застига някаква кола, и по бавните обороти на мотора разбра, че е чайка. Колата се движеше съвсем бавно точно зад него. Шофьорът пришпори мотора и присветна с фаровете. Холис не се обърна.
Колата мина пред него и спря. Холис видя, че наистина бе чайка — черна лимузина с четири врати, любимка на Комитета за държавна сигурност. Вътре имаше трима мъже. Шофьорът остана зад волана, а другите двама излязоха. Бяха облечени с кожени палта и черни панталони и носеха черни кожени ръкавици и шапки с малки периферии. На това Холис му викаше „вечерно облекло“. Той разпозна в тях двамата мъже, които непрекъснато слухтяха около посолството и го бяха проследили един следобед. Ниския и тумбест той бе кръстил Борис, а другия — по-високия и по-добре сложения — Игор.
Холис тръгна към тях с ръце в джобовете. Дясната му ръка бе стиснала здраво ножа през една цепка в якето.